Нарекоха го Мача на века

Стан Либуда започва танците си по крилото. Германците са вдъхновени и не е изненада, че тръгват да доубиват съперника, яхвайки психологическото си предимство. Но Албертози, вратарят на Италия, спасява всичко в този ден, до удара на Шнелингер. И в продълженията е невероятен.

В петата минута на продълженията Фабрицио Полети допуска грешка, каквито италианците рядко правят. Топката е пратена с глава от Зеелер в наказателното поле, а Полети решава да я спира на гърди, изпуска я от контрол и Герд Мюлер, този неуморен голов преследвач, бележи отблизо.

Италианците са гроги. 2:1 и видимо съперникът е в по-добро състояние физически и психически.

Три минути по-късно обаче съдбата посочва друг неочакван герой, подобно на Шнелингер. Този път е Бургнич, който вкарва "веднъж на десетилетие". Хелд допуска подобна грешка на тази на Полети и предоставя топката в краката на бранителя, който стреля - 2:2!

И това дори не е краят на първото продължение... Леият крак на Джиджи Рива праща топката по диагонала в мрежата, както го е правил десетки пъти за Каляри. Наричан Rombo di Tuono - Ревът на гръмотевицата, заради габаритите и мощта си, Рива дава аванс на Италия, която има 16 минути да устои и да отиде на финал. Със сигурност, няма да изпусне аванса си втори път...

Германия не се предава (глупаво изречение, но сме длъжни да го напишем). Атака, удар отдалеч на Бекенбауер. Спасяване на Албертози. Центриране, удар с глава на Зеелер под гредата, спасяване на Албертози. Корнер - пак Зеелер с глава, Мюлер с летящ плонж продължава удара във вратата!

Всичко това за 30-40 секунди, като на филм за някакъв обстрел, за стрелбище пред италианския страж.

3:3 в 110-ата минута. Краката, обути в небесносини чорапи, пак натежават.

Но докато Бертини, Де Систи и Ривера изпълняват удара от центъра, изглежда, че се наговарят за нещо. Топката минава и през тримата с къси пасове, отива към капитана Факети, а той я хвърля вляво, където Бонинсеня пробива мощно, намерил изненадващи сили. Връща остро и от точката на дузпата Златното момче вкарва! Не са минали и 20 секунди от немския гол.

Джани Ривера, влязъл като резерва, забива попадение, което прави резултата 4:3. Пет гола за 21 минути в продълженията!

Следват 9 минути, които се струват на италианците като 90. Но гол няма. Последният сигнал идва, а с него завършва мач, който светът гледа със зяпнала уста. Фантастичен сценарий и Италия е на първия си финал от 32 години.

В същото време в Гуадалахара драма няма, там Бразилия вече чака съперника си след 3:1 над Уругвай.

На "Ацтека" германци и италианци се поздравяват джентълменски. "Разочарован съм, че понякога във футбола не можеш да спечелиш дори след толкова удари и положения", успява да каже Уве Зеелер.

Статистиката от мача е страховита: 37 удара към двете врати, от които 22 в продълженията!

На "Ацтека" и днес, въпреки че стадионът преживя два основни ремонта и не прилича на това, което бе през 1970-а, седи плакет. На него пише: "Стадион "Ацтека" оказва своята почит към героите на Мача на века".

Има я и датата - 17 юни 1970.

Италия 4 - Западна Германия 3.

Незабравим тест за характер, воля и усилия в жегата под слънцето на Мексико Сити, с финал на Мондиал като залог и контузии, умора, обрати и емоции, които никога няма да бъдат забравени.

Затова и го нарекоха така: Мач на века.