Новият футбол - плюсове и минуси

Гол. Радост, емоции, имитиране на игра на Playstation от чилийците... Почакайте. Няма гол, има засада. Видяха я на видео асистентите.

Гол. Радост, но вече предпазлива, а и съдията веднага сигнализира - пак ще се гледа запис. Няма нищо нередно, попадението е редовно - радвайте се сега!

Беше малко странно, признаваме си.

Това се случи на Чили - Камерун (2:0) - два спорни гола, един отменен, един признат, след гледане на видео. Два часа по-рано рядката гледка как Пепе тича да се радва след попадение бе брутално прекършена - пак видео, пак отменен гол.

И в трите случая намесите бяха точни "по буквата на закона". Правилни решения, никой не е ощетен. Освен емоцията, спонтанността на това да извикаш "Гооол", да се оживиш пред телевизора, както става, когато вкара дори някой от два отбора в мач, в който не си за никого. Но го гледаш, значи ти е интересен.

Футболът тръгва по нов път с правилото за видеоповторенията, което още е с неясно бъдеще. Но вече го гледаме в приложение на Купата на конфедерациите, видяхме го и на световното до 20 години.

Какви са плюсовете и минусите?

+ Точност и прецизност на решенията, доближаваща се до 100 процента.

Няма да има ощетени. Панелът - тези хора, които гледат видеото, всъщност ползват и компютърна метрика, така че хващат дори и най-тънките засади. Така съдиите вече няма да могат да решават мачове, финали, трофеи с една грешка - както се е случвало и няма запалянко, който да не е страдал с ощетения си любим отбор от това.

+ Не се нарушава драстично динамиката на играта, решенията бяха взимани в неделните мачове (а бяха три) за около минута. Нищо фатално.

- Убийство на човешкия фактор на играта, донякъде и на емоцията, на спонтанността.

Понякога сме готови да преживеем 2-3 сантиметра несправедливост при някоя засада, минава седмица, забравя се. А и дали щяхме до днес да говорим за гола на Хърст, Божията ръка или пък тази на Костакурта срещу България на САЩ `94, ако тези голове и ситуации бяха решени по правилния начин от видеоповторения? Магията и легендите може би нямаше да ги има... Кой знае?

- Липса на пълна приложимост.

Това правило е приложимо за определени първенства, стадиони и турнири. Ресурсите и условията в страни като България не позволяват да бъде използвано тук. Представете си техниката за видеоповторения и екипът на мач от Първа професионална лига. Няма шанс.

- Възможност за грешка при абстрактна преценка - което дори видеоповторенията не изключват, ако не става дума за намесата на компютър.

- Игнориране на реалните рефери - тъчарбитърът на Чили - Камерун нямаше как да види толкова тънки ситуации, решени от милиметри. И не е виновен, ако е сбъркал, но пък с каква увереност ще застане пак с флагчето, ако и двете му решения са доказани като грешки от компютър и видео?

Примери:

1. Дузпата за Англия срещу Франция в контролата в Париж (2:3), при която нямаше никакъв умисъл в препъването на Деле Али от защитника на домакините, но и след видеоповторение той получи червен картон и бе отсъден наказателен удар.

2. Дузпата срещу Англия на финала на световното до 20 г., когато бранител на "трите лъва" натисна с коляно неволно и почти незабележимо нападател на Венецуела, което трудно може да е нарушение, но... такова бе отсъдено.

Ефектът на видеоповторенията може да бъде контролиран от ФИФА - просто да е въведено само за най-големите мачове, като има ограничения на използването му.

Сега самите видеоасистенти подават сигнали, докато вярното изглежда двамата треньори да имат право на "обжалвания" - както е в тениса и волейбола - да кажем, по 2 или 3 на полувреме.

Да си спомним, че имаше скептицизъм и преди 25 години, когато ФИФА нареди да се премахне върнатата към вратаря топка като възможност и това промени футбола завинаги - и то очевидно към подобрение.

Така че - ако това правило влезе като постоянно, нека го оценяваме след 5 или 10 години.

Сега ни се струва странно, но може и да е позитивно.