Нощта на позора, страха и сълзите на Ривер

Това не бе нощ за разходки из Буенос Айрес.

Още от обяд напрежението се усещаше, а хиляди хора с червени фланелки, анцузи, шапки или знамена поемаха пътя към "Монументал".

Добрият стар стадион, който в този ден не биваше да вижда най-голямото унижение на институцията, обединила любовта на около 150 милиона по света.

Ривер Плейт трябваше да стори това, което всеки колос във футбола има вменено като задължение - да се въздигне над срама, над футболната логика, да обърне резултата от 0:2 в реванша на плейофа срещу Белграно и да избегне немислимото - да изпадне във втора дивизия.

Горещ бе този 26 юни 2011-а. Не като температура, защото по това време по тези места е зима. Но във въздуха се усещаше жегата.

Предисторията е интересна.

Аржентинският футбол в годините 2008-2013-а бе в странна система от коефициенти, генерирани с всяко класиране в отделните шампионати (а те бяха два на година - Апертура и Клаусура). И след като с треньор Диего Симеоне грандът с червената ивица на бялата фланелка стана шампион в Апертурата на 2008-а, нещата изведнъж тръгнаха рязко надолу.

Ел Чоло си тръгва през август, за да остави след себе си турбуленция в управленските решения, треньорски смени и криза. Ривер завърши 20-и в Клаусурата на същата година и взе само 14 точки в 19 мача. Последва подобрение като класиране - шесто място, после девето, 14-о, 7-мо, 13-о...

Но под него изпаднаха... всички с по-лош коефициент и изведнъж през 2011-а се оказа, че с котировка от 1,236 на Ривер не му достигат 0,027 пункта, за да се спаси. И трябва да играе бараж срещу Белграно кой ще играе в Примера и кой - в Сегунда.

Ривер Плейт наглед трябваше да се бори за титлата този сезон. С капитана си Матиас Алмейда, играл над 10 години в грандове на Европа, с братята Фунес Мори, прохождащи в първия тим, но с очевиден талант, с опитния Карисо на вратата, с Езекиел Сириляно, искан от Ювентус, както и новия диамант - 19-годишният Ерик Ламела, когото самият Марадона хвалеше като невероятен талант.

С обещаващия Майдана в отбрана, с Мариано Павоне в атака - това бе един съвсем нелош състав (на хартия).

Но в първия мач в Кордоба на 22 юни, Ривер падна с 0:2 и предизвика безредици с това. Над 4000 фенове на гранда пътуваха за двубоя, като след втория гол на домакините част от тях прерязаха телените огради и нахлуха на терена.

Ламела гледаше неразбиращо как ултрасите атакуваха играчите, посегнаха им... Последните минути бяха мъка за тези на игрището, опитващи се да се концентрират върху футбола и да мислят повече за личната си сигурност.

Четири дни по-късно Белграно трябваше да иде на "Монументал" и да пусне гилотината, напук на традиции, история, милиони червено-бели сърца и един ранен колос.

В 13,15 ч местно време около 50 000 от 65-те хиляди места на стадиона бяха пълни. До мача имаше още час и 45 минути. 3-те хиляди инчаси на Белграно пристигнаха с огромен полицейски ескорт, готови за война. Срещу тях бе морето от червени и бели, заляло от обяд улиците около арената.

Ривер вкара в петата минута и претъпканите трибуни щяха да се срутят. Мариано Павоне реализира, а "невъзможната мисия" вече изглеждаше съвсем постижима реалност.

Името на човека, който бе наметнат с мантията на историята, бе Гийермо Фаре. Той изравни в 61-вата минута и смълча "Монументал".

Човечецът не знаеше какво го чака в следващите дни, наложи му се да изтрие профилите си в социалните мрежи, да смени телефонния си номер...

29 минути ужас... По трибуните вече имаше сълзи, а пердето бе паднало пред много чифтове очи, летяха седалки, оградите се клатеха.

В 71-вата минута Павоне изпусна дузпа. Тя и без това съществуваше само във въображението на арбитъра Серхио Пецота. След нея вече бе ясно - Ривер отпада за първи път в историята си!

След 80-ата минута мачът бе военно положение, а коментаторът на аржентинската телевизия предупреждаваше, че трябва да се намесят военните и полицията. Над стадиона увисна огромно напрежение и страх, защото някои фенове почти успяха да стигнат до терена, а от трибуните летяха предмети.