От 100-те паунда за Уили Гроувс до 100-те милиона за Погба

Когато човек види заглавие от типа "РБ Лайпциг не отстъпва от цената на Наби Кейта - 70 милиона лири" или "Бонучи ще струва на Челси не по-малко от 65 милиона лири" и му идва да спре да се интересува от футбол.

Да се ориентира към спортове като кърлинг или боулинг, към футбола на махленското игрище - там, където нещата се случват естествено.

В разгара на лятото, такива заглавия ще четем много.

В историята на английския футбол изкуството на трансфера вече превали един век. Първият такъв за трицифрена сума е от 1893-а.

Тогава Астън Вила плаща 100 английски лири за Уили Гроувс, един шотландски нападател, считан за любимец на публиката в съседния Уест Бромич. Мустакатият играч впечатлил Вила със силна игра за УБА срещу този тим на финала за Купата на ФА през 1892-ра.

Клубовете се скарват, въпреки достолепието на епохата и нравите във Великобритания в края на 19-и век. Футболната асоциация се намесила, та глобила Вила със сумата, защото се опитали да вземат Уили без разрешение от УБА. С две думи - шашава работа. 100 лири тогава били сериозни пари, да уточним.

Гроувс (пети отдясно наляво на снимката горе) останал една година във Вила, станал шампион, но след това се върнал на Север в Шотландия.

Първи голям трансфер - и ето, успешен. Взимаш стопаундов нападател, той ти носи титлата.

Но за да стигнем до днешната ситуация, в която бърз поглед на топ 10 от трансферите в историята на Англия са на обща стойност 541 милиона лири (плюс минус някой милион), траекторията на сделките за играчи във футбола в неговата родина е прелюбопитна.

Това не е просто търговия. Да вземеш качествен играч, да се похвалиш с финансовите си възможности и статут - достатъчно голям, че звездата да дойде при теб, а и да изпревариш конкурент за нея... Това си е наука.

За Уили Гроувс не бяхте чували. Обзалагаме се, че и за Алфред Комънс не сте.

Инсайд е позиция във футбола, която днес не съществува. На бариерата между 19-и ии 20-и век е била ключова. Алф бил добър инсайд, станал шампион със Съндърланд (първият за новия милениум, 1901 г.), след което бил в основата на силния тим на Шефийлд Юнайтед за спечелването на Купата на ФА година по-късно.

През 1905 г. Мидълзбро извадил 1000 лири за неговия трансфер, а Комънс - тогава на 25, бил в разцвета на силите си. Та този Алфи е първият, който струва 4-цифрена сума в английския футбол.

Излишно е да припомняме кога са създадени първите клубове у нас... Доста след времето, в което английски клубове са правили сделки за космически за епохата пари.

Минават 23 години, докато 4 стане 5.

Арсенал - добрият стар Арсенал, който днес се тресе от обвинения на феновете, че босовете не харчат достатъчно, за да са на ниво шампион и доминант в Европа, вади 10 890 лири за Дейвид Джак. Той е голяма фигура в онези години.

Играе 8 сезона за отбора от родния си град - Болтън, като става първият футболист, вкарал гол на "Уембли" - при 2:0 на финала за Купата на ФА през 1923-а срещу Уест Хем. Преди това, по пътя към големия двубой, Джак бележи за победите с 1:0 във всеки рунд, с които Болтън пълзи към трофея!

След геройствата си в първия двубой на "Уембли", Дейвид печели купата още веднъж, а през 1928-а големият Хърбърт Чапмън решава, че му трябва в неговия набиращ сила Арсенал. Преговорите вървят в бар на лондонски хотел, където легендарният мениджър на "артилеристите" използва коварна тактика.

Келнерът е "хванат играч" и по сигнали на Чапмън носи нови и нови чаши с джин и тоник на преговарящите страни. Но трикът е, че в тези на Хърбърт няма джин...

Така хората от Болтън, порядъчно пияни, се съгласяват и останалото е история. Джак и Арсенал печелят три титли за четири години в началото на 30-те.

10 000 лири за играч. Лудост. Така реагират медиите, тогава доста резервирани към футбола като цяло. "Играта на простолюдието" започва да излиза от контрол, как така за един човек се броят такива пари?