КЕШ или Шампионската лига?

Това бяха шампионите. И това бе да спечелиш купата на шампионите!

Романтиката на това да имаш шанс срещу всеки, ако си ЦСКА, Цървена звезда, Стяуа или Панатинайкос (отбори, играли полуфинали, финали и вдигали трофея), днес безвъзвратно е загубена и никога няма да се върне.

В наши дни имаме Шампионската лига, която е голям турнир, генериращ огромен интерес и трупащ магически мигове и своя собствена богата история.

Вече 25 години новата схема работи отлично за УЕФА и големите клубове, феновете са пристрастени, мачовете са зрелищни, като дербитата са неизбежни... в елиминациите.

До тях има групи, в които разликата между големи и малки вече е видима.

Не, това не е плач по "едно време". Просто Шампионската лига не е турнир на шампионите вече.

Особено след драстичната промяна в регламента от 1998-а, когато не по един или два, а по три и четири тима от водещите страни стигаха до надпреварата.

Знаете ли кой е първият тим - нешампион, който печели трофея в новия формат? Помните ли великия финал от 1999-а, когато Юнайтед обърна Байерн с два гола за секунди в добавеното време? Помните го, разбира се. Кой може да го забрави!?

Е, Юнайтед не бе шампион от предния сезон - Арсенал спечели титлата в Англия през 1998-а.

Ливърпул през 2005-а взе най-изумителния финал срещу Милан (3:3 и дузпи), а бе завършил на четвърто място у дома в сезона преди това.

Стигаме до абсурда Реал да е три пъти носител на трофея в последните 4 сезона, а в нито един от тях да не е влязъл в турнира като шампион на Испания!

Разбира се, това не отнема от блясъка на тези триумфи. Шампионската лига пише своята история, тя е зрелищна и луксозна, а турнирът го гледа всеки, който харесва футбол. Нормално. Той е най-доброто, което играта предлага.

Много дербита, тук са най-силните играчи на планетата...

Но не го наричайте Купа на европейските шампиони. От идеята на Ано не остана нищо. Той искаше най-силният във всяка от европейските страни да премери сили с останалите, вдигнали титлата в своето първенство.

И в преки двубои на елиминации, само между тях, да се коронова крал на континента.

Мачовете бяха малко, но се чакаха с огромно нетърпение. Днес, при 6 рунда от по два дни само наесен, малко взе да идва в повече. Особено при протоколния характер на повечето от двубоите в групите.

Но... времена. Всеки днес иска да види Меси и Роналдо. А за хората, които опаковат и продават продукта футбол мисълта, че наесен единият от двамата няма да е в Шампионската лига (защото няма как Барса и Реал да са шампион едновременно) е непоносима.

Да не говорим за есента на 2014-а, когато след титлата на Атлетико... Знаете.

Елементът на изненади, на непредвидимост, на равнопоставеност за всеки - голям или малък - вече е в миналото. Не че футболът става по-слаб от това. Мачовете пак са страхотни. Просто идеята е различна.

А и в малко носталгия няма нищо лошо.