Марадона, мафия, скудето - три десетилетия лудост

Камората - както наричат неаполитанската мафия, е заинтригувана от ефекта, който Марадона може да окаже икономически и социално.

Освен споменатите 60 000 абонаметни карти, клубът продава фантастичен брой артикули, което преди никога не е било основен източник на приходи. А през 80-те в Неапол, това е направо невероятно.

Хората от камората отиват директно при Хорхе Китершпилер, агента на Диего. Двамата все още са в хотел в града, не са се настанили в къща, когато срещата става факт. Сделката е сключена и силните хора на Неапол (а те със сигурност тогава са движещата сила, не официалните власти), получават и правата върху имиджа и рекламите на Марадона.

Не става въпрос за гангстери, каквито сме гледали по филмите. Това са хора, които искат народът на Неапол също да е добре, поне до степен, за да не е недоволен.

А футболът е добър път за постигането на този ефект. Диего няма нищо против. Той е решен да спечели титлата, да покори света, да докаже, че нещата в Барселона не са потръгнали не заради него, а заради други фактори.

Има и още един фактор. Година по-рано Паоло Роси отказва да иде в Неапол именно заради камората. Не иска да го замесват отново с такива хора, след като кариерата му е белязана от скандал с черно тото. Вестниците в града критикуват нападателя, че обижда града и клуба. И контрастът, когато Марадона не се колебае да дойде, е ярък.

В първия му сезон Наполи завършва на 10 точки зад сензационния шампион Верона, а Диего вкарва 14 гола и асистира за още 8. Неапол е влюбен. Такъв футболист тук не е виждан.

Следващата година е по-добра, отборът е трети, а Марадона отново минава 10 гола в първенството. Забележка - това са сезони на невероятно съперничество в Серия А, на малко голове, на напрегнати мачове между суперотбори, а топреализаторите в калчото са с по 15-18 попадения.

След този сезон Диего заминава за Мексико с националния тим, а целта е една - световната купа. У дома медиите са на същото мнение, като тези в Италия. Един футболист, пък бил и най-добрият в света, не стига за отборен триумф.

Марадона намира шест начина да ги опровергае. Вкарва шест гола, носи Аржентина на ръце до финала, вдига купата и става безсмъртен в очите на всеки, гледал онзи Мондиал. За Аржентина той е Бог. За Неапол - още крал. До другото има 12 месеца.

Малцина знаят, че в периода на най-добрия футбол в кариерата му, Диего изживява големи лични драми и проблеми. Той вече се е срещнал с кокаина в Барселона, Неапол и средата му - а това са най-големите хора в камората - го запознават по-отблизо със сладкия живот, наркотиците, както и една местна 20-годишна красавица. Казва се Кристиана Синагра и е причината съпругата му Клаудиа да си събере багажа и да се прибере в Буенос Айрес за повече от четири месеца.

Връзката приключва, когато Кристиана забременява от Диего, който пътува до родината, убеждава Клаудиа да се върне и възстановява счупената чаша. Поне я залепя. Животът му по-нататък обаче е белязан от кризи със съпругата, с която днес отдавна са разделени.

През септември 1986-а се ражда Диего-младши, като Синагра го показва на Италия и света. Марадона лъже публично: "Не знам нищо за тази жена и за детето".

Градът знае всичко, но въпреки това обича своя идол не по-малко от преди. Той не е Бог, бърка, грешен е, несъвършен е. Точно такъв го обожават неаполитанците.

На терена сезонът е потресаващ. Десетката вкарва десет гола, а Наполи губи само два мача.

През май 1987-а немислимото се случва. Клуб с история, която не му отрежда дори място в топ 20 като успехи до този момент, печели скудетото. А, да - и прави дубъл, защото прибира и Купата на Италия!

Празненствата, казват, продължили около седмица. По улиците музиката не спирала, а танцуващите дори не се познавали, но станали приятели, защото обичали един и същ човек. Диего Армандо Марадона, който от онзи ден е неоспорим притежател на този град.

"Неапол няма кмет, няма управа, няма нормални улици, училища и публичният транспорт е пълна нула. Ние сме много зле, но нищо от казаното тук няма значение. Ние имаме Марадона". Така започва статията си на първа страница в деня след скудетото местният "Ил Джорно".

Наполи се превръща във фактор, в главен актьор на сцената на италианския и европейски футбол. Триото в атака Ma-Gi-Ca (Магическо) е от първите срички на имената на Марадона, Джордано и Карека. Те правят каквото си поискат.

В отбрана Чиро Ферара е като телохранител, който не допуска някой да си прави сметки за гол във вратата, а до него е култовата личност Салваторе Бани.

С него, казват неаполитанците, вечер плашат децата, ако не искат да си лягат.

Манията по Диего обаче надминава всичко и Наполи - това всъщност е Марадона и още няколко (иначе чудесни) играчи. Около 1000 деца в града са кръстени Диего само за две години. А и става модерно да слагаш един надпис на надгробна плоча в онези години.

В гробищата край града се чете на немалко места "Не знаеш какво пропускаш" - като съобщение на изпроводяк към хора, отишли си от света точно в този исторически момент. Толкова е впечатляващо, колкото и втрещяващо.