Марадона, мафия, скудето - три десетилетия лудост

Контрастът в отношението към аржентинеца извън Неапол е огромен.

По стадионите на Север висят плакати "Играчка на Камората" и "Кокаинова глава". В Милано го освиркват свирепо, в Торино на стадиона на Юве го замерят с монети. Но не, защото не разбират колко е добър. А защото се страхуват, че това е единственият човек на планетата, който може да отнесе титлата на Юг.

Скудетото е спечелено пак. Купата на УЕФА - също. В един период от 4 години между 1986-а и 1990-а Наполи играе изключителен футбол и е рамо до рамо с Милан, Интер, Ювентус - мастодонтите.

Световното през 1990-а променя всичко. Или поне, това е момент, в който Земята спира да се върти и застива, като за начало на нова епоха. Задава се полуфинал Италия - Аржентина. В Неапол.

Пресата на Апенините подема кампания с призиви неаполитанците да забравят кой е номер 10 в отбора на съперника, да вземат флаговете на Италия, да подкрепят "скуадра адзура" и да изхвърлят заплахата с име Марадона, по пътя към световната купа.

Диего отвръща: "364 дни в годината вие, неаполитанците, сте чужденци в собствената си страна. Третират ви като боклук, като втора ръка. А днес трябва да сте за същата тази страна, в един-единствен ден? Аз пък, съм неаполитанец във всичките 365 дни в годината!".

Един огромен плакат посреща Диего на загрявката откъм Южната трибуна. "Диего, Неапол те обича. Но Италия е нашата страна".

Аржентина печели с дузпи, а Марадона излиза от терена последен, триумфално като гладиатор, отново победил целия свят. Изпращат го аплодисменти, въпреки че хората по трибуните плачат, разочаровани. Никой не го освирква.

Този ден настройва цяла Италия срещу десетката. Но скрепява някак необяснимо още по-здраво връзката между Диего и неговия град. Има обаче един проблем, за който нито медиите, нито неаполитанците, пълнещи трибуните на "Сан Паоло", подозират.

Отношенията на Марадона с хората в костюми, с пури и огромна власт, са се влошили. Някъде в края на 1988-а той получава първите сигнали, че вече не е под тяхното крило. Огромните данъци, които трябва да се плащат върху заплатата му, правата за реклами и артикули с лика му, вече не са покривани от "незнайна сила". Диего отказва да плаща, а това са сериозни суми за онези години.

Той вярва, че е недосегаем, защото народът е с него. Но липсата на закрила и обръщането на хората от камората срещу него води до медийни атаки, които изведнъж са станали открити (преди никой вестник не смее да напише дори неща, които се говорят по улиците и се знаят), а данъчните си търсят парите.

Започва сезонът на падението на божеството. Наполи го глобява няколко пъти за пропуснати тренировки и мачове, за непристойно поведение - все неща, които преди са му се разминавали. Просто сега клубът (разбирай, хората от мафията) имат друго отношение. Санкциите са за общо 70 000 долара!

Идва и скандалът с кокаин, който води до наказание за 18 месеца извън футбола. Времето му в Наполи е приключено, като Диего, подобно на края с Барселона 7 години по-рано, е уверен, че всичко е нагласено срещу него.

И дори донякъде да има основание, това не е пълната истина. Личният му начин на живот, пълен с нощни купони, флиртове, кокаин, непрофесионално отношение към тренировките - твърде добър е, за да му се отрази, смята самият той - са сериозен фактор.

Има и един пласт, който не се вижда с просто око, но Марадона сам е приел да е обвързан с хората от подземния свят. И когато идва срив с тях, той си поема кръста и съдбата.

7 години по-рано е представен в един луд и хаотичен ден като Спасител. Второто пришествие идва в Неапол с него.

През 1991-ва си тръгва, покрит със срама от кокаиновия скандал, от разкритията за личните му проблеми и липсата на дисциплина. Но последното обвинение, което получава от официалния президент Ферлаино: "липса на уважение към емблемата и фланелката на Наполи", хората в града никога не приемат.

Как може Бог да не обича своето създание? Наполи е Наполи, защото има Марадона. Неапол е Неапол, защото е видял Марадона.

И днес, 30 години след първото скудето, листът хартия и огънят горят заедно, без да се вижда кой и какво могат да ги загасят.

Вечна любов. Като в приказките.