За честта на фавелата

Преди 10 години идеята се ражда като протест срещу насилието, което е ежедневие за фавелите. Така и идва името - Копа Пас значи Купа на мира.

Домакин на финалните мачове е Парейсеполис, която е втората най-населена фавела в Бразилия с над 100 000 (никой не знае точно колко всъщност) съкварталци. Традицията мачовете да са там повелява наоколо да преобладава зеленото. Защото тук сте в дома на Палмейриня.

Това е клуб, който се е превърнал в религия за хората от тукашната фавела. Стадиончето (кафезът) на отбора е с изкуствена настилка, което не е често срещано за игрищата на турнира. Край терена има оркестър, който дава ритъм на агитката. Има знамена. Факли и настроение.

Когато не се играят мачове, това място е нещо като съдилище. Тук водят онези, които са откраднали или посегнали на съседите си. Какво им правят ли? Нека кажем, че всяко наказание е допустимо, освен най-тежкото. Обикновено просто ги бият.

Изразът "Ще те заведа в Палмейриня" за местните значи - внимавай, ще идеш на квартално правосъдие!

Уикендите обаче са футболно царство. Край терените димят барбекюта с чураско (типичните им меса, които цвърчат на скарата), чува се музика и типичните викове от футболен мач.

Има и гостуващи агитки, защото се появяват отбори и от други фавели. Че и от други градове.

Немалко професионални футболисти от миналото се връщат, за да играят на Копа Пас. Почти във всеки отбор има поне един, който е носил екипа на тим от първа, втора или трета дивизия в страната.

Правят го от уважение към мястото, където са родени и за първи път са ритали топка. Отдавна не живеят във фавелите си, но това е почит. Честта на квартала.

Флавио Консейсайо, част от Реал Мадрид и селесао през миналото десетилетие, игра за Интер на турнира през 2014-а.

Отборът му не спечели шампионата, но на всеки мач публиката, независимо за кой тим викаше, го посрещаше и изпращаше като божество. Прегръдки, целувки, обич.

"Остани, Фла", написаха феновете на Интер след последния мач на плакат.

На терена се виждат изпълнения, които са съвсем прилични за доста шампионати на планетата.

Край игрищата - схлупени къщи или бараки, някой недовършен блок с дупки, вместо прозорци. И на тях - още публика, полуголи местни хора, за които бягството от ежедневието има само едно име.

То в речника на всеки бразилец може спокойно да е синоним на думата "живот".

Казва се футбол.