На Учителя с любов

В 15,50 минути по Гринуич слънцето над Лондон реши да подаде глава. Не го бе правило цял ден, това му бе мързелива неделя. Но в четири без десет погледна над Южните квартали, за да види история.

Роджър Федерер сервира, спечели точката и вдигна ръце към небето. Това беше. Гейм, сет и мач.

Един ден, когато децата ви ви питат: "Разкажи за твоите спортни герои", не пропускайте да им кажете някоя дума за Маестрото.

Заслужава.

Федерер сгази с 6:3, 6:1, 6:4 Марин Чилич за около 100 минути, махна бялата лента от челото си, усмихна се и поплака малко на стола. Нямаше кой знае какви сцени на свръхемоции. Знаете ги - онези, които ни карат и ние да пуснем тайно по някоя сълза.

Но моментът бе грандиозен.

Този изумителен спортист, отписан преди няколко години, вече е на 35. Върна се след "самоотлъчка" в играта, за да покаже пак как се прави. Няма по-добър от него. Спорно е дали някога е имало.

Федерер спечели осмия си "Уимбълдън", което го прати сам на негова планета. Досега делеше честта да е №1 на свещената трева с Уилям Реншоу и Пийт Сампрас, които също имаха по 7 титли в Лондон.

Роджър го направи, без да загуби сет. Не даде никакъв шанс на съперниците, като само веднъж негов мач зае повече от 2 часа от телевизионното време. Бързо, спретнато и виртуозно, Маестрото се разправяше с противниците.

Сред тях бе и Григор Димитров, който се записа като един от тези, пробили подаването на шампиона. Това се случи общо четири пъти за двете седмици на турнира.

Изобщо - умопомрачителни статистики.

Та като разказвате за Федерер един ден, не пропускайте да опишете грацията в играта му. Той печели, без да изпъва жили в напрежение. Има някаква почти анимационна елегантност, като режисирана, в движенията и дори радостта му след точка.

А всъщност това е тенисистът, който е пълен контраст с показността, позьорщината, звездната предвидима и дори нагласена популярност.

Роджър е учител по тенис за тези, които трябваше вече да са се намесили в битката за върха (и, да - не спестяваме на Григор, че и той трябваше да е в тази група). На полуфиналите на "Уимбълдън" имаше трима от четирима играчи над 30 години, а Надал - друг фаворит, отпадна кръг по-рано.

Каква ти смяна на поколенията, старчетата изобщо не дават шанс на новите.

Над всички е човекът, заради когото слънцето над Лондон се показа в неделя.

Спортист, когото някак е трудно да не харесваш или адмирираш. Дали си фен на Григор, на Ноле или Рафа, на Вавринка... Но когато играе Федерер, ако обичаш тениса, се залепяш пред телевизора.

Защото един ден ще разказваме, че сме го гледали.

И трябва да сме пълни с впечатления и готови за тази отговорност.