Христо Янев: Във футбола за треньора няма "единствен начин"

"Разбира се, че бих искал да напиша книга за футбол.

Но ми трябват още впечатления, повече неща, които да видя и да придобия по-голяма представа. Искам да знам точно какво искам да напиша. Това отнема адски много време, един ден ще се случи, може би. Трябва да си много концентриран, за да направиш такава книга."

Така започва разговорът с Христо Янев, един от младите треньори в България, който вече има и трофей във визитката си.

Има и нещо повече - той спечели феновете на ЦСКА, когато пое отбора във "В" група, мина с него пътя през най-трудния сезон в историята на клуба, а накрая постави короната с Купата на България. В екип с добрите си приятели и бивши съотборници Владимир Манчев и Ивайло Петров, Янев написа история.

След което... издаде книга. Казва се "Единственият начин" и е криминален роман.

Дотук това не е типичната история за футболен треньор, а и въобще - за човек от футбола у нас, нали? Признайте си, изкушаващо е да се подадете на общоприетите стереотипи за тях - те рядко четат, камо ли да пишат книги...

"Кога намерих време ли? Тогава играех в Гърция, имах предостатъчно време, защото извън тренировките нямах някакви ангажименти и къде да ходя много-много.

Тренирахме рано сутрин, а след това целият ден ми беше свободен. Тази идея се бе родила много назад във времето, реших да го направя. За мое собствено удоволствие го направих, не за друго. Аз не съм от този тип хора, които си прекарват свободното време по кафета и заведения."

Янев чете доста. Признава как в деня на финала за Купата на България през 2016-а (ЦСКА - Монтана 1:0) също е бил с книгата в хотелската стая по време на почивката в лагера преди големия мач. Помни и точната книга - "Къща от карти".

Разбиранията му за играта не са сумирани в махане с ръце и показване на схеми и подредби на играчи (колко е типично за някои родни треньори, особено в студия на телевизионни излъчвания на мачове).

"Чета в момента автобиографията на Йохан Кройф. Още първите две изречения ме грабнаха. Казва: "Аз не съм човек с образование. Всичко, което съм научил и знам, е придобито с опит.".

Янев в момента не работи като треньор в клуб. Но не спира да "работи" в главата си за това да става по-добър в професията, която е избрал.

Той е на 38 години, като футболист е двукратен шампион с ЦСКА, още два пъти с Литекс. Има голове във вечното дерби, в националния отбор, в евротурнирите.

Видял е всичко. Съвсем млад е за треньор и е в самото начало на нещо, което може да се окаже дълъг път в една от най-напрегнатите и несигурни работи изобщо. Особено в българската действителност.

"Освен всичко, което имаш като практика и опит, ти трябва и късмет.

Не е приятно да знаеш, че неделята може да е последният ти ден на работа. Могат да те сменят след всеки мач, но това е тази професия не само в България. И е част от работата.

И по света е така. Един Клаудио Раниери направи подвиг... Виждаме имена, които правят така, че хората да ходят на стадиона и да изпитват удоволствие с работата на отборите им. И след това в един момент се случва нещо, което толкова неочаквано... И в същия момент - изобщо не е изненада в нашата професия, най-нормалното е."

Книгата му не е писана за футбол. Няма нищо общо. И все пак, има ли "единствен начин" за работа в тази материя, превръщаща се все повече в месомелачка?

"Няма идеална формула. Няма правилен, нито единствен начин. Още по-малко пък - начин, който да ти дава сигурност. Опитваме да правим нещата, които мислим, че са правилни. Разбрали сме от опита ни като футболисти какво мотивира, какво демотивира един играч. И опитваме да го прилагаме.

Трябва постоянно да си концентриран, да импровизираш, да се съобразяваш със ситуацията и хората."