Паоло Малдини

Живи легенди

10 играчи, които останаха верни на един клуб

Sportinglife
Sportinglife 08:00 ч., 21 Яну 2015
1
2021
Getty Images

Райън Гигс

24 години в Манчестър Юнайтед

Живата легенда на Манчестър Юнайтед. Кариерата му приключи едва през 2014 г.

Част от миналогодишните му съотборници едва са правили първите си стъпки във футбола, когато той вече е бил звезда. Друти пък току що са се били родили.

Кандидати за слава

Шави (16 години в Барселона), Икер Касияс (15 години в Реал), Даниеле де Роси (13 години в Рома), Андрес Иниеста (12 години в Барселона), Бастиан Швайнщайгер (12 години в Байерн Мюнхен).

Подобно на Тоти е тези играчи все още са действащи футболисти.

Но ако при Франческо шансът да смени Рома с друг клуб е под 2%, то тук вероятността е доста по-голяма.

Кандидати за подписите на Шави и Иниеста не липсват нито от Катар, нито от САЩ, Де Роси също е очакван в Мейджър сокър лигата зад океана, а Швайнщайгер е доста млад, за да се прави извода, че ще остане верен само на Байерн (Мюнхен).

До скоро в този списък бе и Стивън Джерард, но преди месец стана ясно, че той ще носи екипа и на друг клуб в кариарата си, не само на Ливърпул.

Рекордьор във всичко: по брой на спечелени трофеи в Англия, по брой мачове за клуба, по сезони във Висшата лига.

Пристига на „Олд Трафорд” едва 14 годишен, а си тръгна на 40. Така че ако броим и младежките отбори, това означава, че Гигс е бил в Манчестър Юнайтед практически през целия си живот.

И продължава да е там, защото е в щаба на Луис ван Гаал. А феновете вече мечтаят за времето когато Райън ще бъде мениджър на първия състав.

Паоло Малдини

24 години в Милан

Футболната династия Малдини е една от най-известните в Италия. Бащата Чезаре и синът Паоло с разлика от 40 години печелят редица големи победи в Милан.

При това Чезаре след края на кариерата си става треньор и тренира сина си и в Милан, и в националния отбор на Италия.

Но докато Малдини-старши сменя клубната принадлежност, Паоло остава верен на родния си отбор и играе за него от дебюта си през 1985 г. до края на кариерата си през 2009 г.

Сега синовете на Паоло – Кристиан и Даниел тренират в академията на Милан и се готвят да продължат футболните традиции на семейството.

Лев Яшин

22 години в Динамо

Най-добрият вратар в историята на футбола остава верен на Динамо до край.

Той смятал, че родния му клуб е най-добрият в света и никога не се замисля да го смени. С Динамо Яшин печели в бившия СССР всичко, което може и постига признание от целия свят.

След края на кариерата си продължава да работи в клуба и в обществото. Затова сега името му е неотделимо от името на клуба, на който той се посвещава.

Франческо Тоти

22 години в Рома

Първият си гол за Рома Франческо отбелязва преди 20 години.

За римския клуб той е повече от легенда и е записал завинаги името си в историята. Той е Императора. Играе в Рома от 10-годишен и продължава да го прави и на 38. През миналата година подписа договор за още две години.

Очевидно е, че кариерата на Тоти ще приключи в клуба, който за него е всичко. И въпреки че трофеите, спечелени с Франческо, не са толкова много, няма кой да оспори приноса му към историята на клуба.

И макар че все още съществува минимален вариант той да премине в друг клуб, това едва ли ще се осъществи и той ще остане верен на Рома.

Пол Скоулс и Гари Невил

19 години в Манчестър Юнайтед

Още две легенди на Манчестър Юнайтед от златното поколение на Алекс Фъргюсън.

Разликата във възрастта между двамата е една година и двамата се появяват практически едновременно в академията на клуба. Така и продължава кариерата им – ръка за ръка те ковяха славата на „червените дяволи”.

Пол остана по-дълго, дори се върна след като се беше отказал, откликвайки на молбата на сър Алекс. Двамата имат толкова титли и постижения, колкото някои непопулярен клуб не печели и за век.

Тони Адамс

19 години в Арсенал

Независимо от проблемите в личния си живот, на терена Адамс е истински капитан на Арсенал.

През 1988 г. той получава за първи път капитанската лента на тима, превръщайки се в най-младият капитан в историята му.

Носи я в следващите 14 години – с чест и гордост. Абсолютно незаменим за състава още преди ерата на Венгер, а и след нейното начало, независимо, че е пълна противоположност на треньора като характер. Арсен успява да оцени и игровите качества, и волята и предаността към клуба на Тони Адамс.

Игор Нето

18 години в Спартак

Още една легенда на съветския футбол, който играе само в един отбор.

В националния тим на бившия СССР Яшин и Нето са заедно, на клубно ниво – от двете страни на барикадата. Нето е бил великолепен полузащитник.

Капитан на Спартак и националния отбор, пример за честност и уважение на терена.

Сантяго Бернабеу

16 години в Реал (Мадрид)

Фразата на Людовик XIV „държавата това съм аз” важи напълно и по отношение на Сантяго Бернабеу и Реал (Мадрид).

Той не е негов основател, но е посветил живота си на клуба, превръщайки го в н онзи клуб, който познаваме днес. В продължение на 16 години Сантяго Бернабеу носи екипа на Реал като нападател, след това е помощник-треньор, после старши треньор и накрая президент.

Именно благодарение на него след Втората световна война Реал успява да възкръсне от пепелта и да се превърне в един от най-силните клубове в Европа.

Джейми Карагър

16 години в Ливърпул

Всъщност общият престой на Каратър в Ливърпул е 23 години – от детската академия на клуба до първия състав и капитанската лента.

16 години Карагър носи екипа на мъжкия тим и днес никой не помни, че като дете е бил привърженик на Евертън. Той е легенда на Ливърпул независимо, че не беше най-добрият защитник в света.

Винаги обаче се раздаваше докрай и привържениците оценяваха именно това.

Владимир Федотов

15 години в ЦСКА

Син на легендата на „армейците” Григорий Федотов, цялата му игрова кариера минава в ЦСКА.

Като треньор остава в клуба за малко, преди да стане такъв в Спартак (Москва).

Въпреки че идва от основния съперник феновете на Спартак го приемат заради любовта му към футбола, заради неговия професионализъм и порядъчност.

1 коментара

1 Веселин Захариев 23.01.2015 17:04:51
0 0

Евала!

Твоят коментар:

Close Обратно към статията