Злодеят от Триполи

Да кажем, че той беше твърд момък на терена, ще е деликатно. Каквото бе и името му, по някаква ужасно саркастична прищявка на съдбата. По-близо ще сме до истината, ако го наречем брутален.

Ако пък извадите от някой шкаф пожълтели от времето вестници от Бразилия, Аржентина или която и да е точка на света, издадени през лятото на 1982-ра, ще прочетете за него, че е бил "варварин".

Синът на сицилиански печатар се ражда в Триполи, Либия, където родителите му изкарват прехраната си през 1953 г. Получава името Клаудио, а фамилията му е Джентиле.

По улиците на града, редом с италиански, френски и местни деца, играе първите си здрави мачове. На 8 години обаче се връща в Италия, като баща му се установява в покрайнините на Комо, далеч, далеч на север от корените на фамилията.

Клаудио е кораво хлапе. Казва, че "лошотията влезе във футболния ми характер по улиците на Триполи". Там мачовете често завършват с бой, никой не отстъпва, а той е съвсем малък.

Наследствено е, бихме добавили. Градчето Ното, откъдето е татко му, е една от най-южните точки на Италия и Европа, прекрасно със старинните си сгради и църкви, но известно и с лютия нрав на малкото и сплотено местно население.

Играта на съдбата е решила да носи фамилията на рода - Джентиле, което в превод от италиански значи "деликатен", та дори и "нежен". Каква ирония...

В началото на 70-те мургавият тип с наболи мустаци и безкомпромисен стил, пробива постепенно в италианския футбол. Първо е в Арона, в четвърта дивизия. През 1972-ра го взима Варезе от Серия В, а година по-късно, ненавършил 20, подписва с Ювентус.

По това време "Старата госпожа" е в ръцете на чешкия треньор Честмир Вишпалек, който не успява да спечели титлата и е сменен с Карло Парола. Постепенно под негово ръководство защитата изгражда особена слава на непробиваема черно-бяла стена, водена от вратаря Дино Дзоф, Джентиле и привлечения от Аталанта елегантен Гаетано Ширея.

Не може да има по-голям контраст от този между Клаудио и Гаетано. Единият рита хората през краката, "за да им покаже, че Юве днес ще бие", както сам намига и обяснява години по-късно. Ранно взимане на страха, а после персонално пазене с невероятен усет за играта, за позиция на стартиране, за заставане и физическо противоборство дори на най-силните нападатели в Европа.

Ширея е елегантен, спортсмен и лидер с вдигната високо глава, който подава ръка на падналите съперници, стъпкани от Джентиле.

През 1976-а Джовани Трапатони поема Ювентус и добавя последния елемент в тази отбрана-мечта. Антонио Кабрини застава вляво и тези четиримата са фундамент на един отбор, който трудно бива побеждаван в следващото десетилетие.

А между 1976-а и 1983-а, съставът на националния тим на Италия започва с техните имена. Дзоф, Джентиле, Ширея и Кабрини.

Насилие и агресия - думи, които често свързват с Клаудио в онези години. Репутации на съперниците, имена, слава? В коша, не му пука.

"Не исках да контузя никого - разказва в автобиографията си. - Исках да им покажа кой е шефът на терена. Не можеш да си лигльо и отпуснат по време на мач."

Пет титли с Юве, две Купи на Италия, две Купи на УЕФА, загубен финал в турнира на шампионите от Хамбургер... Времената са славни.

В петте шампионски сезона Юве играе общо 150 мача (по 30 на сезон тогава), като допуска общо 95 гола. Сицилианецът е титуляр в 131 от тези двубои. А в домакинските срещи представянето на отбраната е още по-впечатляващо с допуснати 9,2 гола на сезон в тези пет, в които титлата е за Юве.

Джентиле обаче става световна звезда (дали това са точните думи, въпрос на интерпретация) с участието си на Мондиал 1982.

"Времената бяха различни - спомня си още в книгата "Аз съм Джентиле". - Съдиите бяха далеч по-снизходителни, правилата - по-добри за защитниците. Аз почти не пропусках мачове с наказания, имах един червен картон за Юве за цялата си кариера там. И то за игра с ръка!".

По това време по терените в Италия ритниците са здрави, нападателите не получават никаква защита и головете са си чисто злато. Джентиле е невероятно концентриран, не губи нито за миг фокуса си върху играта, не допуска съотборниците му да подценят ситуация или мач.

Световното първенство в Испания през 1982-ра заварва италианския футбол в поредния врящ момент със скандали около "черна каса" за трансфери, подкупи и какво ли още не.

Но в отбора на "скуадра адзура" духът е много висок и здрав. Джентиле носи прякор "Кадафи" - очевидно защо, а селекционерът Енцо Беардзот искрено се възхищава на ентусиазма, мотивацията и твърдата му игра.

Разказите на двама от съперниците му са показателни. По пътя към Мондиал 1978 Италия гостува на Англия на "Уембли".

"При едно единоборство и двамата се плъзнахме по земята към топката - казва Стив Копъл. - Ръката на Джентиле се протегна и ме хвана за топките. Не бих казал, че беше приятелско, по-скоро няколко минути не можах да се възстановя!".

А Питър Барнс е човекът, конкретно пазен от Клаудио в онази вечер. От първата минута го разбира по най-трудния начин.

"Той ме дръпна за фланелката здраво и ме събори на земята - казва английският нападател. - После изрита топката от един метър в главата ми, докато бях легнал на терена."

Прогнозите преди Мондиал 1982 са, че това ще е фестивал на атакуващия футбол. Отбори с невероятен талант в нападенията си - Бразилия, Аржентина, Германия, Франция и Англия, са основните претенденти за титлата. А трите велики десетки на епохата - Диего Марадона, Зико и Мишел Платини, трябваше да диктуват модата по време на шампионата.

Лоши новини за Джентиле? Почакайте...

До този момент световната аудитория има бегла представа за "Кадафи". Във времена с малко телевизионен футбол, неговите изяви са добре познати само на зрителите в Италия, където всяка седмица прегръдките, ритниците и номерата му тормозят нападателите.

Италия няма намерение да се прехласва по очакванията за атакуващ карнавал. Три ремита в групата - 0:0 с Полша, 1:1 с Камерун, 1:1 с Перу. Защитата си върши работата според очакванията. Проблемите са в атака.

Жребият праща италианците в "групата на смъртта" във втората фаза - Аржентина и Бразилия са компанията, която никой не желае да има по испанските терени.