Новото значение на думата малшанс

В стремежа си да обясним някоя неудача с вечните странични фактори, както и неумението да потърсим проблем в себе си, измисляме нови думи. Принос към тълковния речник на българския език. На други пък закачаме ново значение, та човек вече да се чуди това, което чува „това ли е” или...?

След боя на Кубрат Пулев чухме поне трима анализатори в студия на национални телевизии да обясняват, че мачът тръгнал лошо с малшанса Кобрата да падне в два нокдауна в първия рунд. Че мачът тръгна лошо от нокдауните – ясно. Но откъде накъде това е малшанс?

Малшанс е да вървиш по улицата и на главата ти да падне саксия. Да минеш през пирон и гумата ти да отиде. Да чакаш шестото число в 6 от 49 и то да не идва също е някаква форма на малшанс. Или по-скоро – трябва ти малко късмет и шанс да стане.

Да те свали два пъти съперникът ти на ринга в нокдаун не е малшанс. Това е идеята на бокса, а за да го стори, явно онзи отсреща те е надиграл. В някаква фаза на спорта, в някакъв момент, дали със сила или хитрост.

Абсурдното обяснение с малшанса обаче стана направо смехотворно денонощие по-късно, след като националите минаха границите на очакваното и направиха само 1:1 срещу Малта.

„Малшанс”, „Създадохме положения, топката  не искаше да влезе” и „Вратата им беше омагьосана” бяха култови лафове, чути от отзивите след края. Какъв малшанс, момчета? Да не уцелиш вратата от дузпа не е липса на спортно щастие. Има си друго име.

Да създадеш 5-6 положения срещу Малта не е кой знае какво геройство. Но, виж да направиш 1:1, за това вече се иска специален талант. Малшанс няма, не и когато говорим за съперник от това ниво на футбола.

Но нас си ни преследва липсата на късмет и това си е. Или ни спират заговори и обстоятелства, преплетени мистично в някакъв заговор.  Такива сме си, не обичаме да казваме, че нещо не сме направили като хората. По-лесно е да прескочим този етап на самокритика.

Преди 21 години Емо Костадинов я ритна в последната секунда и тя влезе на „Парк дьо пренс”. Това бе късмет, пръст на съдбата и каквото още се сетите. Но отиде при един много силен отбор, който рядко се оправдаваше с малшанс. Той или биеше, или падаше, но риташе и хапеше до последно.