Треньорът Джерард: Пътуването ще е дълго, искам да мина всеки завой

През седмицата юношите на Ливърпул до 18 години направиха 1:1 с връстниците си от Дарби Каунти в мач, който едва ли интересува някого извън двата града.

Или пък... не е точно така.

Това бе първият официален двубой като треньор на Стивън Джерард, който води момчетата на своя любим и роден клуб от април насам.
Капитанът-символ на Ливърпул получи роля в Академията на "червените" през февруари и в момента кара последните курсове за лицензи във Футболната асоциация на Англия и УЕФА.

Стивън даде и първото си голямо интервю за тв канала на ФА, като размишленията му за новата работа са любопитни. Ето есенцията от тях:

"Първият мач беше много голяма емоция, изхабих повече енергия, отколкото като играч. Като желание и работа на терена на отбора - доволен съм. Трябва да подобрим играта в последната третина на терена, избързвахме с последния пас.

Дотук моята работа като треньор е фантастично изживяване. Самите курсове за лицензи минавам тази година, но обучението ми да съм треньор започна още преди 4-5 години. Това е ново предизвикателство за мен. Вълнувам се, всеки ден е като някакво ново пътуване.

Започнах през февруари в Академията на Ливърпул. Първоначално планът бе да "съм сянка" на треньорите в отборите до 16 и 18 години, да ги следвам, да наблюдавам работата им и да попивам как водят тренировки. След това да ги повтарям, за да автоматизирам системата на работа.

Тогава започнаха и взаимоотношенията ми с мистър Юрген Клоп, от които получих по-близки познания за това как работи един треньор, но и мениджър, което е друго ниво.

Колебаех се кое е най-доброто начало на това пътуване. Имах оферти да отида директно на позиция мениджър в други клубове. Но това не е моето виждане за работата.

Аз си представям треньорската професия като много дълго пътуване и искам да мина по всеки завой, за да не изпадна от пътя. Трябва да мина всички курсове, да изкарам всички нива, да науча всичко.

Един добър играч не става автоматично добър треньор. Нищо не му гарантира успеха.

Не бързам заникъде. Ще имам много възможности да водя първи отбори, но искам да съм готов за тях, а не да съм в конфузно положение.

Ако някъде нещата не се получат, но знам, че съм бил готов, образован, с всички необходими лицензи - ще го приема много по-лесно. Ако се хвърля неподготвен и се проваля, това ще бъде много глупаво.

Всичко е много различно от времето, когато играеш. Всички очи са насочени към теб, цялата група те гледа. Когато си футболист, ти си един от групата. Тук всички са фокусирани върху теб и какво правиш и говориш.

Трябва да намериш "треньорския си глас" - различен от този на играча. Това е как говориш, интонация, изрази, всичко.

Не можеш да стане съвършен треньор, такова нещо няма. Но винаги можеш да се учиш, да се подобряваш.

Всички мои мениджъри са оказали влияние върху мен. Опитвам да приложа някои индивидуални неща, които те са правили с мен и съотборници, върху младите играчи. Просто тествам кое как работи от другата страна.

Рафа Бенитес бе страхотен тактик. Капело в националния отбор, Брендън Роджърс... Всички те са ми оказали влияние по някакъв начин. Аз искам да бъда треньор със свой стил, не да копирам някого.

Всичко около тази работа ме кара да се вълнувам. Харесва ми да говоря на четири очи с другите треньори в Академията и с други мениджъри, отделям доста време за това извън тренировките. От всеки чуваш нещо ново, научаваш, замисляш се.

У дома и в офиса ми има голям запас от видеозаписи на мачове, тренировки, тактически и тренировъчни упражнения.

Вече забелязвам определени детайли в новата си работа.

Има риск младите играчи да се концентрират върху това да копират някого - своя модел на футболист, когото гледат докато израстват. Искам да предотвратя това. Те трябва да учат от своите си грешки, да се концентрират върху своите качества.

Никога не съм се замислял за тези неща като играч. Сякаш очите ми се отвориха широко.

Моментът, в който играта се променя за младите играчи от детски футбол към мъжки, е много деликатен. Знам го от моя опит. Изправяш се срещу физически много по-силни съперници, друга динамика, други изисквания.

Казвам на момчетата: Концентрирайте се, стъпете здраво на земята, това е най-важното време и опитайте да намерите своето място в играта. След това развитието и усъвършенстването ще дойдат.

Такива, каквито сте оформени като играчи след първите две години в мъжкия футбол, ще бъдете в следващото десетилетие. Ще има подобрения в някои характеристики, но това е основата.

Курсовете на Футболната асоциация дават много теоретични и практически познания.

Научих много за това как се оценява от всеки ъгъл един играч индивидуално. Имам достатъчно увереност какво правя, след като водих тренировки през целия период на курсовете.

Дотук получих добро образование, поглед върху играчи и отбори, както и за това как се водят тренировките.

Пътят ще е дълъг, но за мен е не по-малко вълнуващ от деня, в който прекрачих като дете прага на Академията на Ливърпул.

Не знам дали ще успея, но знам, че ще направя необходимото, за да опитам."