Решително време за Тотнъм

Тотнъм направи първия си трансфер за лятото късно, след като привлече Давинсон Санчес от Аякс за 40 милиона евро. Това донякъде успокои феновете, започнали да критикуват ръководството за липсата на активност на пазара. Но нещата не са толкова прости, както изглеждат отстрани. И за клуба това е решително време.

Джърмейн Джинас дълги години носи екипа на клуба, а днес е анализатор за BBC. Ето мнението му за посоката, която поема клубът и може ли да задържи и вдигне нивото на представянето на отбора на терена.

Говорим за бъдещето на Тотнъм и посоката, в която клубът иска да поеме, след като направи огромни крачки към успеха през последните няколко сезона.

Феновете, както и играчите, просто искат да се движат в същата посока. Тази, която ги остави на трето и второ място във Висшата лига през последните две първенства.

Опасността не идва от това да останат на едно място, а от там да изпуснат конкуренцията в случай, че не подсилят състава както трябва.

Даниел Леви държи ключа към бъдещето на Спърс.

Той има репутацията на труден за преговори човек, но когато играх за Тотнъм, няколко пъти седнах с него лично, за да говоря за заплатата ми. Имахме наистина добри отношения.

Имаше моменти, в които бях готов да отхапя ръката им при предложение за удължаване на договора ми, но имаше и пъти, в които не мислех че е подходящия момент да подписвам.

Даниел казваше: "Напълно уважавам решението ти, но ще седнем отново скоро."

Той беше страхотен с мен. Когато скъсах ахилеса ми през 2011 г., докато бях под наем в Астън Вила, едно от първите неща, които ми казаха беше: "Джърмейн, ще се върнеш по-силен - ето ти контракт за още една година", което беше страхотно.

Винаги ме третираше с уважение и се отнасяше добре с мен.

Леви определено има и хуманна страна, а репутацията, която изглежда да има като ужасен или стегнат човек, просто е грешна.

Сега на темата: Тотнъм вече не е принуден да гледа как си тръгват най-добрите му играчи.

От опита ми с Леви правя изводи, че той със сигурност има добри отношения и с настоящите играчи на Спърс. Въпреки проблемите, които имат с Дани Роуз напоследък, например.

Разбира се, Леви е хитър. Той винаги е бил умен - особено по начина, по който задържа младите играчи с дълги сделки, но със стимула да се подобряват.

Когато се присъединих към Тотнъм от Нюкасъл на 22 години, трябваше да подписвам нов договор всяка година в продължение на четири или пет сезона.

Деле Али наскоро направи нещо подобно, като подписа три нови сделки в рамките на 16 месеца, за да остане в клуба до 2022 г.

Винаги съм бил щастлив в Спърс, така че никога не е било проблем за мен. Но без да се усетя стигнах до момент, в който бях на 26 или 27-годишна възраст, и разбрах, че дори да искам да си тръгна, беше късно. На толкова е и Роуз сега.

Не можех да предоговорям, защото имах прекалено много години оставащи в договора си. А когато станеш на 30-31 години, възможността да получиш последен дългосрочен договор не се появява често.

Този модел все още е в сила, но видяхме някои от най-големите ни играчи да напуснат въпреки това. Днес обаче, това е по-малко вероятно.

Достигнахме четвъртфиналите на Шампионската лига през 2011 г. с истински звезди като Гарет Бейл и Лука Модрич, но не бяхме достатъчно постоянни. За разлика от сегашния отбор на Спърс, който се опитва да постигне по-големи неща.

Това беше много странна и вероятно доста стресираща седмица за всички в Тотнъм въпреки победата над Нюкасъл.

На фона на коментарите на Роуз за заплатите на клуба и липсата на активност на пазара, имаше много дискусии, поставящи под въпрос амбицията на клуба.