Непобедимото чудовище-добряк

Малката "Чесна" изобщо не трябва да лети в това лошо време. Особено през нощта. И не и с този пилот. Глен Белц, защото това е името му, има едва 231 летателни часа зад гърба си, като само 35 са в тъмната част на денонощието. Неопитен е, накратко казано.

Зад него, стегнат с колан, но иначе в отлично настроение, е изключителен пасажер.

Белц опитва да приземи тази "Чесна 172" на малката писта край Нютън, Айова. Не успява, някакви си 4 километра по-рано забива самолета в земята, не преценил добре дистанцията. Всички на борда са мъртви.

А пасажерът зад него има рожден ден часове по-късно...

Това е краят на Роки Марчиано.

На този 31 август 1969-а той приключва земния си път, в минутите, когато навършва 46 години. На следващия ден у дома го чака парти, съпругата му, семейството му. Но въпреки това пътува до Айова, за да подкрепи сина на свой приятел в негова кампания. Обещал е. Не знае, че в градчето, където отива, също го чака изненадваща церемония, подготвена от местните за рождения му ден.

И нея никога не вижда.

Това е денят, който боксът така и не успява да преболедува до днес.

Защото ако това по-горе са фактите около смъртта на Роки Марчиано, вие трябва да прочетете редовете надолу и да разберете кой е Роко Франсис Маркеджиано. Кой е Роки Мак. Трябва да чуете историята на този, когото успя да победи само съдбата.

Роки Марчиано е най-коравият тип, влизал някога в боксовата зала. Пише го в тъжния материал, с който "Ню Йорк Таймс" просълзява читателите си ден след смъртта му. Странно е, но той не е техничен и изящен боксьор като Али, нито пък е атлетично животно като Тайсън.

Ударите му са всичко друго, но не и прецизни. Не му и трябва. Помита съперниците с агресия, постоянство и ужасни бомбардировки. Това е месомелачка, пращаща всеки в несвяст.

Embed from Getty Images

Той е свиреп. Чудовище.

И едновременно с това - най-любезният, приятен, усмихнат и готов да помегне човек, когото можете да срещнете. Той е харизматичен тип, с който е истинско удоволствие да си говорите за бокс. Така го описват най-прочутите пера от онази ера на журналистиката в Щатите, занимаваща се със спорт.

Роко Франсис Маркеджиано се ражда в Броктън, Масачузетс, през 1923 г. Никога не се е занимавал сериозно с бокс като дете или младеж, защото няма време. Трябва да работи, той е най-големият от шест деца в семейството на Перино и Паскуалена. Втори баща, на практика.

Е, естествено, бие се по улиците като всяко хлапе в градчето. Тренира американски футбол, добър е на бейзбол. Но за удоволствие, в махалата. Всичко това, до момента, в който слага пагоните и отива в армията. Принуден - започва Втората световна война.

Пристига във Великобритания с армейската част, в която служи. Тя е разпределена в Кардиф, а Роко е в помощна рота, близо до готвачите, до снабдителите. Има хора от цялата палитра на съюзническите войски.

Сбива се с огромен австралиец пред цялото поделение, като едва спасяват далеч по-грамадния му съперник. Бие го като чувал с картофи, каквито мъкне всеки ден.

Другите войници му казват, че има армейски турнири, да се пробва. Включва се и печели 22 мача, повечето в първия рунд. Понякога е отегчаващо кратко.