Ако нямате шапка, купете си. И я свалете на Хубчев

Ако нямате шапка - пък нека да е дори лятна, от типа "идиотка" за плажа - купете си. И да свалим дружно шапки на Петър Хубчев.

Човекът направи немислимото, макар реално... още отборът му да не е постигнал нищо.

Но преди да обясним защо на Хубчев и неговите футболисти трябва да свалим нещото от главите си, да разкажем една история.

Тя е за хлапето, което седи на стадион "Васил Левски" сред морето от хора и гледа невярващо как едни играчи в жълти фланелки се радват в центъра на игрището. Празнуват класиране на световно първенство... Снимат се, ликуват.

По-рано същото това хлапе е видяло как страшният Туньо губи топката от Далин и ни вкарват - 1:1. А сме по-добри цял мач, Ицо е вдигнал трибуните с гол от дузпа, налита за още, цялата атака налита, удар след удар... И 1:1.

Вече с година по-голямо, хлапето гледа пред телевизора невярващо как ни разнасят по терена в Щатите и ни бият 4:0. Тия същите. С лекота.

Десетилетие по-късно младежът отива надъхан на стадиона да види отмъщението, но още на полувремето е свил знамената. 0:3. Смазаха ни пак, отново пред пълен стадион, в ужасна атмосфера.

Ето тази история искахме да ви разкажем преди да стигнем до четвъртък вечер.

Хубчев и националният отбор на България биха Швеция с 3:2 в мач за историята. 50 години тия шведи ни бяха оковали в такова иго, че като чуехме за мач с тях наставаше потрес.

И ето, че точно този отписван отбор, с играчи от Астра (Гюргево) и Касъмпаша, го направи. Би ги.

Не само това. Видяхме как хвърчат чимове от тревата, видяхме електричество, заряд и настроение. Мотивация и желания - това видяхме.

Всичко, което искаш да видиш в един национален отбор, когато нямаш Меси-та, Гризман-и, Мюлер-и или дори някой Джеко.

И - тук вече стигаме до Хубчев - заслугата му е, че това го видяхме не за първи път.

Селекционерът е странна фигура, някак остава недооценен и разделя мнения, въпреки че няма никакъв спор за резултатите му в родния футбол като треньор. Финал за Купата с Поморие, носител на трофея с Берое...

От година е в националния. Знаеше от първия ден, че това е задача, която изисква висше образование, но и практически умения, а и доста късмет. Дебютира с тежко 1:4 в Париж, не по-леко 0:3 в Стокхолм...

И каза няколко думи, на които май не обърнахме много внимание:

"Който няма желание да играе за този отбор, просто няма да играе."

И се оказа, че има хора, които проявяват такова желание.

Иронизирани, отписвани, по-често споменавани с насмешка личности като Пацо Тигъра, Страхил Попов, търсещият си цяло лято отбор с проби Симеон Славчев, резервата в Спартак Ивелин Попов, охулваният след загубата в Минск Чорбаджийски... Същите тези биха Швеция.

Те всъщност си биха и в четирите мача в София в тези квалификации и записват стопроцентов домакински рекорд. Навън загубихме 3 от 3 и нищо чудно горчиво да съжаляваме за изпуснатото точно в Беларус.

Но какво повече да искаме от този отбор? Че най-добрите български състави в историята - от времето на Гунди, Бонев, Якимов, Стоичков, Костадинов, Бербатов и Стилиян играеха колебливо навън. Винаги сме се осланяли главно на домакинска форма и каквото вземем навън. Просто такъв ни е статутът във футбола, такова ни е нивото.

Малко статистика, да не кажете, че празнословим: България има 7 победи навън в последните 10 години в официални мачове. Две са над Малта, по една над Беларус, Люксембург, Азербайджан, Словения и Уелс. Седем от 34 двубоя като гост.

А особено в ритъма на последните години, когато и у дома не можехме да бием, серия от 4 поредни успеха на свой терен си е направо чудо.

Битката не е свършила. Няма да се класираме, вероятно. Но имаме 12 точки три кръга преди края, които с лекота могат да станат 15 или 16.

Три в Люксембург и 1 в Амстердам са постижими, домакинството с Франция изглежда адски трудно, но ние сме 4 от 4 в София. Е, опитайте да спорите, но ако ни ги даваха миналото лято преди старта на квалификациите, щяхме да ги грабнем като 9-годишен - първи сладолед на плажа за лятото!

Хубчев вдигна отбора в две основни направления - следване на тактически план и висок дух. Има битка. Има енергия и раздаване, има нещо, за което да гледаш мача. Бяхме го изгубили.

И да - ще се разочароваме, ако логично паднем в Холандия... Но не е реалистично да искаме с такъв ресурс да сме сила, която бие наред.

Та, купете си шапка, ако нямате.

Човекът на треньорския пост, щабът му и играчите заслужават да им я свалим.