Паметният ден, в който една дузина голове не стигнаха за титла
Германия още се съмнява в това 12:0 за Борусия Мьонхенгладбах преди 39 години
Но това са отклонения за статистиката.
Историята бе отредила този ден да остане завинаги в паметта на германския футбол.
Рехагел реши, че е време младият вратар Петер Ендрулат да получи своя шанс. Нищо, че титулярят Хорст Бертрам си беше здрав. Добре, Ото - все пак е последен мач, какво толкова рискуваш...?
Гладбах в същото време реши, че "като ще е гарга, ще е рошава" и хвърли всичко в атака от първата секунда. Канонада. Първи, втори, трети... Шест безответни гола през първото полувреме, като Хайнкес наниза три от тях. 6:0.
В Хамбург лидерът се мъчеше и водеше само с 1:0, като Хайнц Флое бе отбеляза, но мачът "се клатеше". А и головата разлика изведнъж вече не изглеждаше непреодолима бариера.
В 60-ата минута на стадиона в Дюселдорф резултатът вече бе 8:0 за Гладбах, а играчите на Дортмунд изглеждаха като пиян боксьор след 8 рунда срещу Тайсън.
В този момент и надеждата дойде някъде край транзисторите. "Още три гола", показа от скамейката Латек, големият предводител на шампионите, като кадърът с жестовете му (а и на още хора от щаба) остават исторически за музея на Бундеслигата.
1:0 за Кьолн, 8:0 за Гладбах. Само три попадения деляха претендентите.
До края имаше половин час.
В Хамбург някой каза на играчите на гостите, че трябва да потърсят още голове, най-малкото, за да не стане 1:1 и всичко да иде по дяволите.
Японецът се намеси. Името му е Ясухико Окудера и няма как да сте чували за него. Но вкара два гола, Флое добави още един, а Бернхард Кулман довърши домакините - 5:0.
Това обаче бе спестено на играчите на Гладбах от стратега Латек, който се наслаждаваше садистично на боя срещу другата Борусия. И там влязоха още четири гола, като Хайнкес завърши с пет попадения.
12:0. Повярвайте, Рехагел не е забравял този ден дори в онази вечер, когато вдигна купата на Европейски шампион с Гърция насред Лисабон, 26 години по-късно! Просто няма как.
"Торхагел", присмяха му се вестниците. Игра на думи с името му, като "тор" е "гол". Човекът сигурно си е мислил да се откаже от професията.
Германската федерация, разбира се, разследва мача. Не е нормално да ти вкарат 12 попадения, нали? Макар през сезона да имаше резултати с по 6-7 гола разлика, на футболния съюз това му се стори прекалено. Наказаха играчите на Дортмунд и Рехагел, че са играли несериозно, но не и симулативно.
Кьолн показа титлата от кметството още същата нощ, а после добави и Купата на Германия за златен дубъл.
Жестът на Латек с трите пръста влезе в историята като "да вкараш 12 и да не ти стигнат" - или нещо в този дух. Та, както казахме в началото, има дни, в които "и да ти върви, не е достатъчно".
39 години от паметния ден на "Райнщадион", този рекорд не е подобрен. Най-голямата победа в историята на Бундеслигата се оказа безсмислена в общата картинка, но и до днес повдига веждите на запалянковците в Германия.
За тези на Дортмунд това е най-тъмното петно в клубната история.
За тези на Гладбах - сладък инструмент в измъчването на този конкретен съперник с транспаранти и песни, когато дойде поредната среща с него на терена.
А за Кьолн - идеална основа за майтапи, защото - къде в крайна сметка отиде титлата?
В ръцете на Тони Шумахер.
0 коментара