Митичният Жужу, който задряма от скука на скамейката на Реал

Беше твърде студено и дъждовно като за Мадрид, но все пак смекчаващите обстоятелства включваха датата. А именно - дори в този град се случва съвсем нерядко на 2 февруари сутрините да са студени и дъждовни.

Не повече от 50 фенове чакаха пред "Сантяго Бернабеу", за да видят новия играч.

Всъщност, те бяха дошли за снимка или автограф от великия Алфредо ди Стефано, защото името на въпросния нов играч им говореше, горе-долу, колкото и на широкия футболен свят. С приемливите изключения на две малки островчета от него - Източен Лондон и Франция.

Там за Жулиен Фобер вече бяха чували, а и дори му бяха фенове.

На 2 февруари 2009-а той се появи на "Бернабеу", хвана с една ръка най-желаната футболна фланелка на планетата, а от другата страна я държеше човекът, който я направи такава. Ди Стефано.

Самият аржентински полубог на Реал бе малко учуден, че трябва да представя този... доста незвезден тип, привлечен от клуба. Гледаше го леко подозрително, някак с притеснение.

Взет под наем от Уест Хем за 6 месеца с опция за купуване. Странен трансфер е най-рутинното и меко обяснение, но бе доста по-озадачаващо, гарантираме.

Фобер обаче не трепваше. Той никога от нищо не се е кахърил, защото характерът му е на позитивен и доста безхаберен тип от Льо Авър, който просто се радва на това, което животът му дава.

Началото ще върнем малко по-назад, за да се уверите, че животът и футболът немалко са му дали.

Три години по-рано той получи огромната чест, отговорност и блясък на прожекторите на световните медии. Жулиен взе №10 на фланелката с петел на гърдите.

Той трябваше да облече десетката на Франция, извадена от рамката, където я поставиха след отказването на Зинедин Зидан на Мондиал 2006.

Три месеца след световното, Фобер я сложи върху тялото си в контрола срещу Босна и Херцеговина. А се говореше дори за изваждането на този номер от употреба в чест на Зидан и Мишел Платини.

И това бе странен ден. Един десен бранител, преместен в предни позиции като крило заради доброто си центриране и нелоша скорост, да получи номера на най-големия плеймейкър и футболен мозък на първото десетилетие на новия век!?

Дали, защото имаше същия футболен път през Кан и Бордо, дали заради някакво друго суеверие, но Фобер взе десетката. За един мач. Срещу Босна вкара победния гол в последните минути за 2:1 и във Франция заглавията заваляха: "Новата звезда ли е това?".

Не. Категорично не. В следващите 11 години до днес, всеки път, когато френският отбор се е отправял на пътешествие към купата на голямо лятно първенство - световно или европейско, Жулиен Фобер е бил някъде по баровете на плажовете из Полинезия.

Не само, че не отиде на голямо първенство. Къде ти - та това остана единственият му мач за "петлите" (но в екипа на Зидан).

Паметна вечер. Ако искате все пак да направим плах опит да намерим обяснение на това как точно Фобер облече свещената фланелка - ето го: Тогава селекционер бе Раймон Доменек.

Той си беше чалнат, казано съвсем приятелски и с позитивизъм.

Правеше състава според хороскопите за седмицата и деня на мача, сменяше постове на играчи от суеверие, разговаряше сам със себе си по коридорите на хотела на отбора. Ексцентричен персонаж.

Та този тип даде на Фобер единствената му повиквателна и го облече в митичната фланелка с 10 на Платини и Зидан.