Митичният Жужу, който задряма от скука на скамейката на Реал

През 2007-а, месеци след паметния му дебют-бенефис за френския национален отбор, Бордо го продаде на Уест Хем.

Феновете на жирондинците се сбогуваха с него като с култов герой. Наричаха си го галено Жужу (от Жулиен). Дали пък Доменек не е имал някакво прозрение, че Жужу може да е новият Зизу? От тези неговите, които оставаха неразбираеми за обикновените смъртни с малко по-прагматично и прозаично мислене?

В Англия началото бе много трудно. Контузия в ахилеса още в летните контроли, завръщане чак след Нова година, нова травма и едва 8 мача за дебютния му сезон 2007-2008 г.

Феновете на "чуковете" търпяха доста ирония от вражеските тролове в социалните мрежи. "Добро покупка, някога ще играе ли?". Ето в този дух. Жулиен нехаеше, а и в клуба си го харесваха - като цяло постоянно приятелски настроен и готин тип.

През втория сезон в Лондон обаче французинът бе здрав и се оказа доста сериозен трансферен успех. Центрираше добре, започна като титуляр 20 мача до Нова година и се превръщаше в основен играч.

Докато не дойде 31 януари 2009-а, когато по средата на втория му сезон в Уест Хем, футболните Богове решиха да изпитат здравия разум на целия свят.

Реал Мадрид го привлече, плащайки 1,5 милиона евро за шестте месеца наем.

За да опишем шока от сделката в Лондон, Мадрид, Льо Авър и Варна, примерно, трябва да бръкнем дълбоко в чекмеджето със сравненията.

Това е като да видите механик с мазен гащеризон и подаваща се "хулиганка" с водка от задния джоб, взет от някой сервис в малко тексаско селце и прибавен в екипа на "Ферари" в бокса на Формула 1.

Горе-долу така изглеждаха нещата.

Десният бранител с мачове за Кан, Бордо и Уест Хем, непретенциозни и неграндиозни клубове, направил двадесетина добри мача в Англия, се озова в съблекалнята с Раул, Касияс, Ван дер Ваарт, Игуаин и останалите.

"Какъв е този Фобер?", попита от първа страница в. "Марка". Вероятно Ди Стефано бе чел статията в колата на път за представянето, защото видимо гледаше подозрително човека до себе си, докато показваха фланелката.

Какво ли си е мислил великият Алфредо? "Да не ми правят скрита камера...?".

Но не беше. "Идвам в най-големия отбор в света, за да покажа какво мога", каза френският симпатяга.

Същият следобед Раул, Икер и останалите гледаха с интерес какво точно може. Фобер не беше лош играч. Въпросът е - откога в Реал попадат "нелоши"?

За да бъдем докрай честни към човека, той не е подкупил никого, за да бъде привлечен в Мадрид. Но може би трябваше да го направи, за да влезе в състава. Дори при Хуанде Рамос, още един странник в занаята на странници, какъвто е този на треньорите, за Жулиен не се виждаше титулярно място.

Занизаха се месеци на скамейката. Мачове, гледани отстрани и то в пролет, принадлежаща изцяло на Барселона на Пеп Гуардиола, командващ испанския и европейски футбол.

За този полусезон, в който всеки, потърсил в google информация за Жулиен Фобер, щеше да разбере, че е играч на Реал, французинът влезе на терена два пъти.

Записа общо 54 минути срещу Расинг Сантандер и Атлетик Билбао, без в тях да пипне топката повече от 20 пъти. Оказа се, че Мадрид му е платил по 28 000 евро на изиграна минута. За което той отново няма никаква вина.

Не си е просил трансфера.