Митичният Жужу, който задряма от скука на скамейката на Реал

Но това, което го вкара в музея на митичните футболни пътешественици, е онзи мач на "Мадригал" кръг преди края на сезона.

Фобер беше резерва, естествено. Знаеше си, че шансовете да се появи на терена са между нула и никакви. Просто попълва бройката за последните мачове, преди да бъде върнат в Лондон.

Видимо му бе досадно и броеше дните до приключване на договора с Реал, но това не е причина чак да заспиш на работа. Принципно не е гот.

И на бюрото в офиса, и на касата в магазина, да не говорим зад волана на таксито, например.

Фобер обаче се чувстваше все по-удобно голямата седалка, а му бе все по-скучно в онази вечер, докато Реал играеше напечен мач като гост на Виляреал.

В един момент камерите се спряха на скамейката на гранда, където бе седнал току-що запъхтяният, сменен Ван дер Ваарт.

До него някакъв тип дремеше. Спеше, отпуснал се дълбоко в седалката, вдигнал краката си удобно и със затворени очи, унесен като бебе.

"Не съм спал, просто си затворих очите за малко, защото бях отегчен. И точно тогава са ме уловили камерите", коментира Фобер по-късно.

Но кадрите бяха куриозно-втрещяващи. На игрището - битка и драма (Реал загуби с 2:3 страхотен трилър с късни голове), а на скамейката - резерва, която би следвало да е готова да влезе във всеки един момент, мотивирана и наострена да помогне на отбора... която спи.

"Наистина спеше, дори леко похъркваше", призна години по-късно Ван дер Ваарт.

Гледката е новина номер едно на следващия ден във вестниците в Испания. На феновете на Реал никак не им е приятно.

Барса ги мачка, титлата е изпусната, загуба от Виляреал в конкретния мач, а някакъв френски тип, получил екипа на Мадрид от Ди Стефано, спи и похърква на мач. Грозно и обидно.

Светът дълго дъвче темата, къде с присмех, къде с доста обиден тон за професионален играч, който спи на мач. А взима доста добри пари да е буден и активен, да помага на отбора си.

"Той заспива където си иска", запяха в прослава на завърналия се герой феновете на Уест Хем.

Жулиен се хилеше на скандирането, което за негово щастие не е получило голямо отразяване сред феновете на Реал. Те просто не гледат мачове на Уест Хем.

Кариерата на Фобер продължи в Елазъгспор в Турция, завърна се в Бордо за две години, после поигра в шотландския Килмарнък. Сега е в Интер Турку от Финландия и продължава да играе на 34 години.

Няма опасност да заспи, ако го оставят резерва. Твърде студено е.

След 2014-а, вече на 31 години, прие идеята да играе за националния отбор на Мартиника.

Можеше да представлява и Алжир, но отказа. ФИФА му позволи и в двата случая, въпреки че има един мач за Франция. Дебютира като герой, вкарвайки по два гола на Гуаделупе и Сейнт Винсънт и Гренадин в първите си два двубоя.

Е, не е като да носиш екипа на Зидан и да застанеш до Рибери, Виейра и останалите мегазвезди на Франция.

Нито пък да заспиш до Ван дер Ваарт на скамейката на Реал Мадрид пред очите на десетки милиони зрители.

Но човекът е усмихнат и позитивен, не му пука за това, че историята от "Мадригал" е визитната му картичка. Нали е митичен за футбола, пък с какво точно е стигнал този статут... Майната му.

Синът му днес тренира в академията на Барселона в Ла Масиа, с което Жулиен е много горд. Често пътува, за да гледа мачовете му.

Не е ненормално да избере каталунския клуб за бъдещето на момчето.

Реал винаги му е бил скучен... Да си го кажем право - този отбор направо го приспиваше!