Митът за Гара Чаруа - душата под небесносинята фланелка на Уругвай

Едрата фигура на мургавия мъж бавно се отправя към вратата, опитвайки да запази равновесие върху терена, вибриращ от земетресението наоколо.

200 000 души, ревящи в един глас, скачащи върху недовършените и злокобни тераси на "Маракана" - това е поне 5 по скалата на Рихтер.

Уругвайският капитан Обдулио Варела не бърза. Той върви, тътрейки крака към вратата. Вади топката от мрежата и я тупка два пъти в земята, оглеждайки се да види къде е английския съдия Джордж Рийдър. Отива към него, пак без да бърза. И започва да спори за засада.

Цялото ювелирно изпълнение отнема близо 2 минути. Преди да занесе топката в централния кръг на терена след напълно редовния гол на бразилците (а Варела е наясно, че е такъв), тътенът вече е поутихнал. Земетресението е приключило.

"Сега е време да ги победим, момчета!", казва на съотборниците си.

Останалото е история. Мит. Легенда. Уругвай обръща мача и печели световната титла през 1950-а. Невъзможно, непостижимо, напук на логиката и тази настръхнала тълпа от 200 000 бразилци. И срещу най-силния отбор на планетата в неговия дом, с обрат!

Обдулио Варела (на основната снимка) е мулат, афро-американец, както го нарича пресата в Европа, където случаят с умишленото забавяне на играта за укротяване на трибуните се прочува.

Всъщност - той носи духа и чертите на чаруа. Племето, което се населва около реката Ла Плата и е символ на уругвайската непримиримост и войнственост.

Варела преди мача прави още неща, които стават основа на един футболен мит, за който може и да не сте чували.

В съблекалнята преди мача той вижда вестник, бразилски вестник, в който заглавието е "Световни шампиони", над снимка на отбора на домакините. Трябва им реми срещу Уругвай, след като разбили всички конкуренти по пътя към титлата. Тя е формалност. И армия не може да спре бразилския суперотбор, не и пред 200 000 запалянковци.

Варела показва вестника на останалите от отбора - Скиафино, Гиджиа... Те са леко уплашени. След това го слага на пода на средата на съблекалнята и се изпикава върху него.

Треньорът Хуан Лопес опитва да дава указания: "Трябва да играем защитно, иначе ще последваме съдбата на Швеция и Испания, ще ни разгромят...". Варела слуша и не казва нищо.

В тунела към терена спира съотборниците. "Хуан е добър човек, но не го слушайте. Не гледайте към трибуните, там има дървета, нищо друго. Никой там не е важен. Излизаме и играем като Уругвай! Ще победим!".

Това е началото на гара чаруа.