Митът за Гара Чаруа - душата под небесносинята фланелка на Уругвай

Митът за уругвайския футболен дух, който се крие в гърдите на всеки, облякъл небесносинята фланелка.

Гара е нокът. Чаруа - племето, за което споменахме. Нокътът на Чаруа те дращи, пуска ти кръв. Уругвайците трябва да спечелят, ако трябва с хапане, дращене и мръсни номера.

Изразът е в речника по футбол, издаден в Оксфорд преди 30 години. И е нарицателно, идиом, когато се говори за уругвайските играчи.

"Не, гара чаруа не е мръснишки футбол - обяснява Оскар Вашингтон Табарес, легендарният треньор, който води националния тим и днес. - Това е изкуството да извличаме максимума от най-малката ситуация на терена. Да смесваме гениалното с битката, да умираме за фланелката и никога да не се предаваме."

Гара чаруа е лудостта на Суарес, биткаджийството на Годин и Диего Лугано - легендарни наследници-лидери на Варела. Едновременно с това - гениалността на Рекоба, Франческоли, Форлан, Рубен Соса...

Уругвай е футболна сила номер едно през 20-те години. Тримилионната държава смайва всички на Олимпиадата в Париж през 1924-а, когато вдига титлата, помитайки европейските съперници. Никой не е виждал такъв футбол. Подавания, дрибъл, атаки.

Четири години по-късно олимпийското злато е защитено в Амстердам. И правото да е домакин на първото световно първенство в историята се пада на малката страна, която е неоспорим номер едно в единствения турнир, на който мерят сили всички континенти.

Страната има 12 месеца да построи стадион "Сентенарио" за Мондиал 1930. Вдига съоръжението за 9 месеца. Там остават трупове, работата е денонощна, има загинали, има дарения на богати уругвайци, а държавата отпуска към 5 милиона долара - огромни пари за онези времена. Стадионът е готов за старта на първенството.

Уругвай е непримирим, стане ли дума за футбол. Играч, който носи фланелката на Уругвай, не може да бъде отписван или подценявам. Защото в душата и главата му има гара чаруа.

От деца в школите на клубовете, този дух се вселява. Да, понякога ще риташ през краката съперник - ако е заплаха за вратата. Да, ще спреш с две ръце топката на голлинията, нищо че не си вратар - като Луис Суарес срещу Гана през 2010-а. За света той е футболен престъпник.

За Уругвай - национален герой, жертвал себе си за родината. А и после отборът победи с дузпи и отиде на полуфинал!

Страната е като нокътче (търсено сравнение) до Аржентина и Бразилия, големите сили на континента. 3 милиона.

Има две световни титли, две олимпийски, както и рекордните 15 трофея от Копа Америка. Това е най-малката нация, печелила световната купа. Очевидно.

И още малко факти, които да ви разтърсят, когато се сетите за небесносинята фланелка, черните шорти и решените на всичко лица:

20 титли от международни състезания е рекорд в световен мащаб, пред Германия и Бразилия!

9 турнира, спечелени като домакин - всички, които са се играли в Уругвай, това е уникално и нечувано постижение. Никога гостуващ отбор не си е  тръгвал от страната като шампион на турнир. В дома на селесте печели селесте.

Това е митът за неустрашимите типове, които не знаят думата примирение.

От Варела до Лугано и Годин, през зъбите на Суарес в рамото на Киелини, гениалните голове на Франческоли и уникалните изпълнения на Форлан... Уругвай печели с кръв и пот. Вдига титли и опровергава прогнози.

И никога не ги подценявайте. Никога.

Защото ще ви застигне нокътят на Чаруа.