Той е най-мразеното копеле във футбола. И това му харесва

Неговата история е някъде по средата, вероятно най-доброто предстои. Ще вкара още много голове, ще спечели трофеи, ще има славата на голям играч.

Но е трудно да си представим, че някой някога ще го обича истински, освен може би най-радикалните фенове на отбора, за който ще играе в следващите моменти от кариерата си. Той е едно мразено копеле, което успя да изкара извън кожата му дори Марадона.

Не му пука. Мауро Емануел Икарди Риверо е доволен от живота, самоуверен като Бог и с усещането, че светът на футбола е в краката му.

Има 80 гола в 133 мача за Интер в Серия А, така че няма спор - отличен футболист е.

Носи лентата на славния клуб, което обаче далеч не прави безспорен факта, че тифозите го боготворят. Но и за това ще дойде време.

Историята започва в 19-ия ден на февруари 1993 г. в Росарио, където синът на Аналия Риверо и Хуан Икарди израства м един от най-размирните квартали.

За разлика от махалата, в която расте Меси и е позната като място на средна класа, тук момчета с ножове се срещат по улиците дори преди залез слънце. Докато напусне тази среда, Маурито се учи да оцелява в нея. Но именно в Росарио остават най-добрите му приятели, въпреки че е малък, когато се налага да тръгне за Европа.

Баща му не може да си намери работа в родината и семейството тръгва за Канарските острови. Става сервитьор, а не след дълго - и управител на малко ресторантче. Синът му обожава топката и иска само едно - да играе футбол, макар и далеч от любимия Нюелс олд Бойс (голямата слабост и на Меси).

Мауро е на 9 и иска същия номер - 9. Ловък дребосък, който обожава да вкарва голове. Край тъчлинията често е татко му, който крещи: "Давай, Мауро! Никога не се предавай!". Таткото Хуан има двойна мотивация, защото сам е неуспял футболист, който рано спира с играта заради травма.

За 6 години в екипа на Весиндарио, тима на Канарските острови, Икарди вкарва над 500 гола. Колко са точно не се знае, но не са по-малко от 500 и не са повече от 600.

Няколко клуба го искат. Той вече е източил се на ръст юноша, видимо заякнал, на 15 години и готов да играе сериозен футбол.

Хуан взима решение - най-доброто за сина му е кантерата на Барселона. Ла Масиа го приема през 2008 г., а любимите му играчи са двама - Макси Лопес, който два сезона се подвизава в Барса и си тръгва точно, когато Мауро отива в академията, както и - разбира се, Меси.

Лопес е от Буенос Айрес, юноша на Ривер, но много популярен в Аржентина с екшън стил и непримириост. Лео е гений - дори и по това време вече е ясно.

Икарди научава много за играта и допринася с 18 гола за титлата на Жувенил В - третия тим на клуба, макар да е само на 16. Това е в момента, в който Пеп Гуардиоала е изминал пътя от дубъла до първия тим и току що е направил требъл в първия си сезон.

Всички надежди са, че треньорът ще обърне внимание на корените, на Ла Масиа, на собствените кадри. Но Мауро не дочаква дебют в първия тим. Там е твърде пренаселено с атакуващ талант, 6 отлични играчи се борят за три позиции.

На 18 години таткото решава, че е време да се промени маршрута. Посоката никога не е сменяна. По-късно, в своята автобиография, Мауро я описва така: "Само напред". Това е и заглавието на книгата, внушено в главата му от бащата за футболната му кариера.

Сампдория плаща исканите от Барса 400 000 евро и му дава път в мъжкия футбол, когато е на 19 години. През сезон 2012-2013 г. коравата Серия В го посреща. Той е готов.

Играе първите си мачове, вкарва и първия си гол. Промоцията идва след 6 месеца и предизвикателството вече е елитът. Маурито, както го кръщават хората от трибуните на "Мараси", няма време да бъде дете.

Икарди не се плаши от единоборства, а и знае къде е вратата - 10 гола в 31 двубоя в първия му сезон в Серия А!

Годината е повратна. Първо на терена.

През януари 2013-а светът разбира кой е. Малко преди да навърши 20 години, играе в първия си паметен мач. Ювентус води като домакин с 1:0 срещу Самп и има човек повече на терена. Икарди забива два гола и става герой, а Италия говори за "бижу".

Извън игрището младокът е взет под крилото на Макси Лопес, който е основният нападател на Самп. Двамата се сближават, като по-възрастният с 10 години русоляв гигант приема Мауро в дома си, запознава го със съпругата си Ванда Нара и децата си - Валентино, Константино и току-що появилия се на света Бенедикто.

Обядват заедно, вечерят заедно, посрещат Коледа заедно...

В кой момент точно Ванда и Мауро стават по-близки, отколкото една съпруга може да е с приятел на мъжа си - версиите са различни.

Според Макси Лопес - далеч преди да се разделят с жена му. Според самият русокос модел, пробил в бизнеса с роля в домашно порно, придобило публичност, нещата са различни.

"Бяхме близки с Мауро, но не съм изневерявала с него на Макси - казва Ванда. - Той ме лъжеше постоянно, в един момент ми писна и се разделихме. Продължих да съм в контакт с Мауро и постепенно нещата между нас потръгнаха."

"Аз просто се влюбих", казва Икарди и се усмихва. Не уточнява кога.