Златната година на Англия

Когато свържете точките в логическата футболна задача "Англия" - "национален отбор" - "голямо първенство", първата дума обикновено е провал.

Така е от 31 години, след като на Евро 96 "трите лъва" играха на полуфинал и отпаднаха с дузпи, без да бъдат надиграни от бъдещия шампион Германия. След това - провали.

2017-а обаче може да е годината, в която всичко тръгва по различен начин за английския футбол на ниво национални отбори.

Защото това, което се случи в последните 5 месеца, просто никога досега не е виждано и чувано. И не само от английските играчи, а от никоя нация на футболната карта.

През годината имаше 6 турнира от най-висок калибър за възрастите от 17 до 21 години. Четири от тях бяха континентални за Европа, другите два - световни първенства.

Англия помете всички, като думата не е пресилена. Ето ги и фактите:

Турнир в Тулон до 20 години

Считано за нещо като мини световно първенство (участваха Франция, Бразилия, Япония), това състезание е с 45-годишна традиция. Англия го спечели, побеждавайки в четири мача и с 1:1 и дузпи на финала срещу Кот д`Ивоар.

Европейско първенство до 17 години

Отборът на треньора Стивън Купър отиде в Хърватия далеч не като фаворит, но в състава му личаха имена на футболисти от Челси, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Арсенал. Някои от тях - вече дори дебютирали в първите отбори.

Фил Фодън, Джейдън Санчо, Анхел Гомес, Риън Брюстър, Джордж Макехрън...

Англия сгази Норвегия (3:1), Украйна (4:0) и Холандия (3:0) в групата, елиминира Ейре с 1:0 и Турция с 2:1, за да иде на финал. Там водеше до шестата минута (!) на добавеното време с 2:1 срещу големия фаворит Испания, но получи гол и падна с дузпи.

Европейско първенство до 19 години

Англия стана шампион убедително, след като в групата победи България с 2:0, Холандия с 1:0 и сгази Германия с 4:1. На полуфинала бе победен тимът на Чехия с 1:0, а на финала - фаворитът за титлата Португалия с 2:1.

Пет от пет победи и титла.

Европейско първенство до 21 г.

Испания и Германия бяха големите фаворити, а Англия стигна до полуфинал с 0:0 срещу Швеция, 2:1 над Словакия и 3:0 срещу домакина Полша.

Срещу Германия на полуфинала англичаните изпуснаха аванс и след 2:2, по традиция, паднаха с дузпи. Отново без да бъдат победени в игровото време.

Повечето от титулярите в този тим вече са водещи играчи в клубовете си в Премиършип. Вратарят Джордан Пикфорд е №1 в Евертън, Нейтън Редмънд играе редовно за Саутхемптън, Алфи Моусън е лидер на Суонси, Натаниъл Чалоба движи нещата в Уотфорд, както и Рубен Лофтъс-Чийк в Кристъл Палас.

Световно първенство до 20 години

Тимът, воден от петима играчи на Евертън с Доминик Калвърт-Люин в атака (вече е титуляр в първия отбор на "карамелите") и голмайстора Доминик Соланке (записва минути за Ливърпул във Висшата лига), прегази конкуренцията.

След 3:0 над един от двата големи фаворита - Аржентина, дойдоха победи над Гвинея и Южна Корея, после елиминиране на Коста Рика и Мексико, за да се стигне до полуфинал срещу друг, считан за претендент за титлата отбор - Италия. Обрат от 0:1 до 3:1 с водещата роля на Соланке.

На финала Калвърт-Люин донесе успеха над Венецуела с 1:0 и първа в историята на този турнир титла за Англия.

Световно първенство до 17 години

Вероятно най-важният момент от годината. Същите момчета, които загубиха инфарктно финала от Испания с онзи гол в добавеното време и дузпите, получиха шанс за реванш срещу Ла Фурия. Пак на финал.

Преди това обаче Англия се разправи с Чили (4:0), Ирак (4:0) и Мексико (3:2), елиминира с дузпи японците, а после смаза с 4:1 САЩ на четъртфинал.

На полуфинала Бразилия, считана за един от двата най-силни отбора в турнира (заедно с Испания) бе категорично надиграна с 3:1.

На финала испанците водиха с 2:0 до 44-а минута, но Англия отмъсти жестоко за драмата по-рано през годината - 5:2. Риън Брюстър от Ливърпул стана голмайстор с 8 попадения, а Филип Фодън от Манчестър Сити е играч на турнира.

Англия вкара 23 гола и допусна 6. Напълно заслужен шампион.

Равносметката? 34 мача в шестте надпревари, 28 победи и 6 ремита.

Нито едно поражение в игрово време, само две загуби с дузпи на финал и полуфинал. Четири титли, един загубен финал и едно отпадане преди такъв след дузпи.

Нито една нация не го е правила, дори в разцвета на златните (както са се оказвали по-късно) поколения на Бразилия, Испания, Германия или Франция.

Именно това прави годината на Англия "златна". Дали поколението ще стане такова, това само времето знае.

Но постигнатото е много значимо и историческо, просто... защото никой не е успявал да го направи досега.