Футбол с натиснат бутон mute

Футболът е забавление.

Хората отиват на стадиона да прекарат приятно два часа. Футболът е любов. Феновете заемат местата си на трибуната да дерат гласове за отбора, в който са се зарекли.

Футболът е религия. Стане ли 17:00 в събота, 21:45 във вторник/сряда или просто, когато започва "мачът" - се влиза в сектор, пуска се телевизор, нахлува се в пъб, отваря се flashscore, стартира се незаконен стрийм в нета... Футболът е създаден за нас, хората.

Всеки, който отнема магията на играта от нейните фенове е обречен на неуспех. Примерите са безкрай.

У нас има един клуб, който опитва да го прави. Нека оставим за малко всякакви клубни принадлежности и симпатии на страна. Бели, зелени, червени, сини, жълти, на раета, на точки - това няма значение, в този материал всички сме едно семейство. Това на влюбените във футбола. Всички сме заразени от една и съща болест. А за нея няма лекарства. Искаме да си взимаме "дозата" и то често - просто да си викаме и да си гледаме мача.

В родната ни професионална лига има един стадион, който притежава една доста интересна трибуна за гости. До скоро тя наподобяваше митичния затвор Алкатраз. Бодлива тел, метални решетки, дълга мрежа, през която и снайперист би се затруднил да гледа... само ров с крокодили липсваше.

От една година въпросният сектор за гостуващи фенове е с нов "модерен" вид. Между него и терена има шумоизолираща стена!

Абсолютна новост в света на футбола. Та тези прегради се слагат на големи пътища и магистрали. Неутрализират шума и осигуряват спокоен живот на хората, създавайки нормална градска среда в райноите, през които минават шосета. Има ги и край летищата.

От кога феновете на гостуващите отбори са тирове? Или самолети?

От кога футболистите имат нужда от тишина, за да играят? А шумът от привържениците на домакините не ги ли притеснява? Или той си е "наш шум", по-благороден?

Няма значение стадионът, на който е този "аквариум". Той трябва да бъде критикуван, ако се появи където и да е. Всеки фен на футбола трябва да се гневи на такова изобретение. Той отнема най-сладкото - гостуването, изживяването да пътуваш и подкрепиш отбора си. Няма футболен фен, който да е бил на мач извън града си и да не иска да отиде пак. Хиляди са запалянковците, които са обиколили цялата страна с любимците си, а къде ли не и отвъд нея.

Гостуването е черешката на тортата за всеки привърженик, а чувстото да пееш за отбора си на 300, 500 или 2000 километра от дома, е несравнимо. Да накараш момчетата да се чувстват на своя територия, където и да играят. Това е безценно.

Този сектор за гости е в разрез с всякакви морални норми. Това е като да си пуснеш мач на телевизора и да спреш звука. И не, дори това не е точно.
Това е като да си пуснеш филм и да спреш репликите на единия от главните герои!

Все пак, живеем в демокрация - всеки има право на глас. Къде е свободата на словото в трибуната за гости на стадиона в Разград?

"Свобода, равенство, братство" е девизът на Великата френска революция. У нас би могъл да бъде перефразиран на "свобода за моите, равенство никакво и потъпкай всичко в името на победата". А тя далеч не е най-важна.

Интересен е фактът, че на този стадион се играят вече и международни мачове, а тогава въпросният сектор е затворен. Публиката на чуждестранните тимове е настанена на най-добрите места - в централната трибуна.

Тук обясненията могат да бъдат две. Или за пореден път доказваме максимата, че обичаме да слугуваме на другите, а ние българите сами се избиваме. Или на този наш отбор не е било позволено да приема публика в сектора си за гости за важните мачове в Европа.

Каквото и да е обяснението, истината е една. Да натикаш хора, обичащи футбола достатъчно, за да пътуват от какви ли не точки на България до отдалечения ти град, за да подкрепят отбора си, в това нещо, е обида за играта и човешката интелигентност. И после се питаме защо няма хора по стадионите.

Вие къде бихте завели вашите деца - в аквариума в Разград или в делфинариума във Варна? Със сигурност от второто поне ще видите нещо, току виж може и да си кажете някоя друга приказка. Няма да бъдете заглушени. Политиците до скоро се подслушваха, сега пък се шумоизолираме. В интересни времена живеем.

Тъжното е, че дори пред Парламента може да се вика (дали ще чуе някой е друга тема). Феновете на стадиона щом вече и да викат не могат - накъде сме тръгнали?

Каквото и да става с тази трибуна, цензурата на нормалния фен няма да доведе до нищо хубаво. И със сигурност ще добави нотка озлобяване към клуба, който си позволи това световно нововъведение.

Куриозното е, че той е достатъчно силен, за да печели и без него. Показва го на терена. Не е ясно с какво шумоизолацията прави краката на Марселиньо или Вандерсон по-сръчни.

Но е напълно ясно, че това не може да е нормално в държава, която има претенциите в нея да живеят цивилизовани човешки същества.