Ех, Перу...
Не сме забравили провала на "златна България" в Мексико отпреди 47 години
През седмицата станах ясни всички участници на Световното първенство догодина.
Перу хвана последния влак за Русия след победа над Нова Зеландия с 2:0. Нашите отново не успяха да се класират за Мондиала, а с всяко изминало поколение задачата изглежда все по-мъчна. Ех, а бяха времена...
Такива, в които националният ни отбор бе сред най-добрите в света. Мислите си за САЩ '94, нали?
Но не оттам започва всичко. Нека се върнем още по-назад във футболната ни история.
Годината е 1970-та. България разполага с топ състав и се класира с лекота на трето поредно Световно. В квалификациите са отстранени Полша, Холандия и Люксембург. Мексико, идваме!
Конкуренцията в отбора по това време е огромна. Поколението е определено за "златно". Очакванията у нас са огромни.
На всяка линия можем да се похвалим с играчи от световна класа.
Ако България '70 хване България 2017... това сигурно би било грозна гледка.
Вратар е покойният Симеон Симеонов. В сърцето на отбраната личат имената на легендите на ЦСКА и Левски - Димитър Пенев и Добромир Жечев. До тях са Александър Шаламанов, Стефан Аладжов, Иван Димитров, Тодор Колев, Борис Гаганелов и Милко Гайдарски.
В средата и напред разполагаме с по трима равностойни играча на всеки пост.
Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Петър Жеков, Аспарух Никодимов, Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Георги Попов, Васил Митков, Димитър Марашлиев, Божидар Григоров...
Имената говорят сами.
В тези години партията решава всичко в държавата. Успехите в спорта са приоритет, футболът е издиган в култ - няма как дългата ръка на ръководните органи на БКП да не решава съдбата на българския национален отбор. Тимът ни трябва да представи достойно родината. Уговорени са 2 приятелски срещи с Перу.
Дотук добре. Всичко би било чудесно... ако не бяхме в една група с "червено-белите" на Мондиала!
Да изиграеш 2 контроли с един от преките си съперници едва ли е най-мъдрото решение, което са взимали ръководителите у нас.
Мачовете се играят през 3 дни - печелим първия с 3:1, във втория губим с 3:5. Любопитно е, че водим с 3:2 до 82-та минута, след две попадения на Гунди и едно на Чико.
Перуанците ни попарват в последните минути, но какво от това - нали е приятелска среща?
0 коментара