Докъде ще стигне пропадането на Евертън?
Клубът изкара лятото в мечти за топ 4, а сега се страхува от това, което никой дори не иска да спомене
Евертън ще строи нов 50-хиляден стадион. Страхотно, ще имат най-голямата арена в Чемпиъншип!
Тази шега днес е много актуална в туитър. Утре ще прочетете друга, със сигурност. Интернет е жесток и безкомпромисен, когато трябва да иронизира, срива репутации и да бъде убийствено саркастичен.
Истината обаче е, че социалните мрежи дори не подозират колко надолу в пропадането си може да стигне клубът, който като успехи, излъчване и статут в английския футбол, би следвало да е в Голямата петица.
И Евертън си бе там, докато светът на футбола и здравия разум не се промени през 1993 г. с появата на Висшата лига.
Синият клуб от град Ливърпул, който не се отказва от традициите, принципите и корените си, обаче пропада със страшна сила в последните месеци. Оказва се, че спускането в бобслея без спирачки е заложено малко по-отдавна...
Какво толкова, ще кажете? Просто един неуверен старт на сезона.
Everton's season in one tweet pic.twitter.com/EwhJqwd4At
— Football Banter (@FbBanterPage) 24 November 2017
Съвсем не. На кораба "Гудисън" има толкова пробойни, че вече дори се чу думичката, която... никой не иска да изговаря на висок глас.
Евертън държи рекорда за най-много години в елита на английския футбол - 114 общо, като е изпадал два пъти. Вторият е отпреди 66 години.
Но облаците са толкова нагъсто над малките улички край "Гудисън", пропити със синия цвят на народната любов, че изпадането този път изглежда заплаха.
Ето ги симптомите.
Евертън е без мениджър вече месец след уволнението на Роналд Куман, обвинен в липса на стратегия и изпускане на съблекалнята. Това пък е най-луксозната съблекалня в новата история на клуба, пълна с играчи, за които през лятото бяха платени огромни пари.
Дейвид Ънсуърт, дългогодишен ляв бранител и капитан на отбора, както е треньор в академията, временно изпълнява ролята.
Ефектът е, че "тофитата" все пак спечелиха един мач - 3:2 у дома над Уотфорд с невероятен обрат от 0:2, но и с огромен късмет (пропусната дузпа и куп положения от гостите).
Отборът има 4 поражения в този период, като в тях допусна 12 гола.
В четвъртък дъното бе стигнато, разкопано и пробито успешно, като унизително оскъдните 17 431 фенове дойдоха на "Гудисън" за домакинството срещу Аталанта в Лига Европа.
1:5. Срещу 12-ия в Италия.
Кошмарът не е близо до завършек. Евертън е 16-и, на две точки над изпадащите. Над водата го държи победата над Уотфорд и пълната несъстоятелност на конкуренти като Кристъл Палас, Суонси, Уест Бромич, Уест Хем... Засега.
Кризата в управлението е факт. Парите са налични за първи път от 25 години и Евертън похарчи 190 милиона евро тази година. 50 отидоха за Гулфи Сигурдсон, 30 за Майкъл Кийн, 30 за Джордан Пикфорд, Над 20 за Дави Клаасен...
Но нищо на върха не е наред. Бил Кенрайт, продуцент, човек на изкуството и влюбен в клуба, най-накрая намери купувач за контролния пакет и го продаде на Фарад Мошири. Такъв скандал гръмна около сделката, че на добрия стар Бил му се иска да не беше се захващал.
Иранецът е купил дяла в Евертън с пари на Алишер Усманов, който пък е едър акционер в Арсенал, та сега Висшата лига и УЕФА готвят разследване.
Едно зло не идва само - Куман бе изгонен след слабия старт, но няма човек, който да го замени. Вече месец!
След 1:5 от Аталанта, в петък Ънсуърт се готвеше за своята пресконференция преди неделното гостуване на Саутхемптън, а в същото време босът му Мошири говореше по Sky sports, че временният наставник не е кандидат за постоянен такъв. Страхотна хармония, доверие, здрава обстановка за работа...
В същия момент Евертън опитва безболезнено да уволни Стийв Уолш, който е Директор по футбол и глава на спортно-техническата част от клуба.
Просто не си върши работата добре, трансферите минават през него, а са калпави. Уолш има годишна заплата от 1 милион лири и е един от най-добре възнаградените на този пост във Висшата лига.
Клатещи се крака на боса, открит конфликт и недоволство от работата на директора, липса на мениджър и подчертано недоверие във временния такъв. Играчи без самочувствие, а с огромна репутация, заплати и его...
Това са фактите. А защо се стигна дотук?
Вероятно причините са доста, но една, която се набива в очи, е тоталното загърбване на принципите и последователността в клуба спрямо собствените кадри. Евертън има пет световни шампиони с Англия до 20 г. от първенството това лято. От тях на терена редовно играе един - Доминик Калвърт Люин.
Друг задължителен аргумент е рязката крачка в очакванията и целите, които се оказаха нереалистично високи за твърде кратко време.
След летните покупки, в клуба и най-вече около него се заговори за "топ 4", че дори и поглед към върха. При условие, че Евертън е завършвал в топ 4 един път от създаването на Висшата лига.
Комбинацията от тези фактори повлече като котва отбора към дъното.
Клубът също се клати и никой от палубата не може да издърпа котвата...
Докъде ще стигне всичко това?
0 коментара