Мистър Аякс

От рибарското селце Мюидеберг до източната част на Амстердам са не повече от 20 километра. Мястото е с особено излъчване и значимост за еврейската общност в Холандия, тъй като там е най-голямата еврейска гробница, построена още през 17-и век.

Йесайа Сварт се ражда именно в това село през 1938-а, в семейството на кореняка местен евреин, когото наричат Сяк. Синът рано "прихваща" прякора и 3-хилядното селце го знае като Малкият Сяк.

Всъщност, това е ключово в детските му години. Никой в селото не го нарича по име, както е негласната спогодба между стотиците евреи в Мюидеберг по време на нацистката окупация на региона в началото на 40-те години.

Семейство Сварт не е еврейско... Официално не е в онези години. Така и оцелява, без да бъде изселено от родното място, както се случва с над 75 процента от евреите в тази част от Нидерландия.

Четири години след края на Втората световна война, Сяк Сварт отива в Амстердам, за да обуе първите си футболни обувки и да се пробва в Аякс на 11 години.

Клубът е притегателна сила за евреи, корените му са такива. Бащата не се колебае и го води в школата, която тогава е просто едно игрище и малко помещение за преобличане.

През 1956-а, малко преди да навърши 18, го пускат в един мач за Купата на страната срещу Телстар. Мъглата е толкова гъста, че никой нищо не вижда от играта.

"Фланелката ми беше като на закачалка, огромна. Обувките ми бяха големи, постоянно се хлъзгах по терена и не направих нищо... Добре че никой от зрителите не виждаше играта!", казва днес през смях Сварт. Този непоправим зевзек и образ продължава да е част от мебелировката на единствения клуб, за който е играл. И за чието съществуване се интересува.

Той е Мистър Аякс. Така го кръстиха феновете, после медиите, после и клубът.

Сяк Сварт изигра над 600 мача за Аякс (официалните статистики твърдят, че са 596, но клубът казва "над шестотин") и е №1 в историята на гранда.

Никога не е носил друг екип, облича го върху тялото и душата си през януари 1956-а и го сваля в края на сезон 1972-73 г., когато гледа от скамейката как Аякс на Кройф печели третата си поредна Купа на европейските шампони. Не играе в този мач, въпреки че в предните два триумфа е титуляр.

"Велики времена - спомня си Вим Сурбиер, друга легенда от този потресаващ отбор на Аякс, създал мита за тоталния футбол. - Летяхме по терена, топката отиваше вляво и я поемаше Пит Кайзер. Дрибъл, центриране, удар. Отиваше вдясно и подхващаше Сварт. Е, неговите центрирания понякога включваха в играта и феновете зад вратата, толкова бяха неточни..."

Всичко това са закачки, шеги. Но Сяк Сварт залепва на дясното крило с номер 8 на гърба и става неизменна част от този състав, който светът знае наизуст.

Гръбнакът Стуи - Сурбиер, Васович, Хулсхоф, Крол - Неескенс, Хаан, Мюрен - Сварт, Кройф, Кайзер е основата на тим в началото на 70-те.

Това са последните години на еврейското момче от Мюидеберг, неговата епоха започва далеч по-рано, но той е едно от "децата на Аякс", изградили основата на клуба-колос, който днес познаваме.

През 60-те това е мотото на Аякс. Децата на Амстердам трябва да са основата. Сварт е един от тях - като Нанинга, Кройф, Кайзер (четиримата са на култовата снимка долу)...

Все местни хлапета, които от 7-8-годишни гонят топката по тротоарите край стадион "Де Меер".

Сяк Сварт печели титлата в първите си два сезона, още преди да е навършил 20 години. Феновете си го харесват, въпреки че е различен, често не се подчинява на указанията и действа по крилото като самостоятелна бойна единица. В края на 50-те това не е прието и е знак за неподчинение, но малцина предполагат, че този стремеж да се изявиш на терена, тази експресивност, ще станат маркови за Аякс от златната ера.

Тя идва след три години на застой без трофей от 1962-ра до 1965-а. Това са и трите сезона (от 17) на Сварт без спечелена купа с Аякс.

Общо той вдига 19 трофея в кариерата си с екипа на едри червени и бели райета. През всички тези години той е постоянен като ситния дъждец над града. Не прави по-малко от 25 титулярни участия в първенството, дори когато вече е на 34 години към края на кариерата си.

Именно в годините след 29, Сварт е най-силен.

Това съвпада, естествено, с превръщането на отбора около него в машина.