На 18 той играеше до Зидан. На 39 сложи въжето на шията си
Трагичната история на Седрик Анслен, който два пъти опитва да сложи край на живота си
Беше един сив и студен ден в края на ноември 2016-а. Типичен ден за Норфолк, предградие на Норич.
Седрик Анслен се прибра от училище, където бе провел няколко часа по футбол с децата като техен преподавател, остави ключовете от колата на масата и седна да отдъхне.
Предстоеше му да направи това, което бе се загнездило в главата му от месеци. От близо година, може би, не помнеше точно.
Седрик щеше да сложи край на живота си. Въжето е приготвено, начинът е измислен. Трябва да се стегне около шията му и всичко да приключи.
Четири години по-рано съпругата му го спасява след опит за самоубийство, стига навреме до болницата и там е върнат към живота. След прибирането у дома тогава, синът му казва само: "Татко, нали няма да умреш?".
През ноември 2016-а в дома на Седрик няма никого, освен него. Сам е. Депресията е работа за самотници, съпругата му го е напуснала и е взела двете им деца. Анслен живее, за да ходи в училището, където работи и да помага на децата да спортуват, да играят футбол, и да се забавляват.
Той е решен да сложи край. Въжето е приготвено.
@CedricAnselin gave a most powerful talk about his life with #depression, his honesty is inspiring. He's a true champion and a wonderful #mentalhealth ambassador https://t.co/C3lRXaUrJb
— Luke Woodley (@LAWoodley) 24 November 2017
Историята на Седрик Анслен е много далеч от това, което можете да си представите при споменаването на "един много талантлив футболист".
Пред очите ви са скъпи коли, големи къщи, бляскава кариера и сладък живот.
На 19 години Седрик стана шампион на Франция с Бордо, подавайки топката на един оплешивяващ футболен гений (тогава още смятан просто за талант) - Зинедин Зидан. Младежки национал на "петлите", Анслен е сочен за един от поколението за бъдещето.
Играе във финала за Купата на УЕФА срещу Байерн с Емил Костадинов, губи го, но кариерата му вече е предначертана. Той е на път към звездите.
Преди началото на онзи мач Зидан го пита: "Защо си толкова нервен?". В това време тийнейджърът няма дори професионален договор с клуба. Играе със статут на ученик, на "стажантски начала", като един от юношеската школа.
Къде и как точно свършва всичко... И започва всичко... Не е ясно. Но фактите са, че талантът все по-рядко е на терена за Бордо. Жирондинците го дават под наем на Лил, оттам стига до трансфер в Норич през 1999-а, когато е само на 22.
Нов шанс? Англия, мечта!
Проблем е езиковата бариера. Контузиите - също. И въпреки това, в Норич хората го посрещат страхотно. "Срещнах навсякъде добро отношение, както и едно момиче, което после стана моя съпруга", разказва за онзи период.
Играе само 19 мача за Норич, въпреки че феновете го харесват. Неуверен, често травмиран... Отива в Рос Каунти в Шотландия, после в боливийския Ориенте Петролейро, където е най-трудният му период.
Живее в хотел сам, не познава никого. Хваща малария. Плащат му с месеци закъснение. Хваща самолета и се прибира на Острова, където го чака съпругата му - англичанка.
0 коментара