Мустакатият идол, който отказа да стисне ръката на Пиночет

Не е ясно кой разказва историята отвън, на улицата. В домовете, из малките кафенета и фабриките... Но се разчува из цялата страна, че най-добрият нападател на Чили е отказал да се ръкува с Аугусто Пиночет.

Това е първият акт на бунт, открит и безстрашен. Дори безумно смел.

"Аз казах "не" на диктатурата. На всякакво ниво! Казах "не" на тормоза и убийствата, на страха. И те ме накараха да си платя..."

Цената, която плаща Касели, е голяма. Майка му е вкарана в политически затвор и измъчвана. В това време синът и играе за страната си на Мондиал 1974. И пише история. Но не по начина, по който би искал да го направи.

Отборът е като в затвор по време на първенството. Заобиколен навсякъде от военни, доверени хора на Пиночет. Не допускан до събития около световното, организирани за тимовете. Изобщо не успял да излезе от режима стаите-тренировките-хранене. На никой не му се играе, а съставът не е лош. Касели, който е напълно несъгласен със случващото се, изпуска нервите си.

Още в първия мач срещу Западна Германия, нападателят с мустаците сритва съперник и е изгонен с директен червен картон. Той става и първият в историята, на когото е оказана "тази чест" в мач от Мондиал.

У дома славата му е леко помрачена заради глупостта да бъде изгонен в толкова важен мач, но това е нищо в сравнение с уважението, което получава заради дързостта да се опълчи на Пиночет.

Остава в Испания още четири години, играейки за Еспаньол в Барселона.

Връща се в Коло Коло, който е постоянен шампион по това време, за да изиграе още 7 години за този клуб, на който днес е абсолютна легенда.

През 1979-а е избран за най-добър играч на Копа Америка, но Чили губи финала в три мача от Парагвай. Съдбата му е такава - да блести, но да не стига до паметната титла и на клубно, и на национално ниво. Идва и най-големият удар в личен план на футболния терен.

През 1982-ра изпуска дузпа срещу Австрия на световното, а гол може да прати Чили напред. В родината му за първи път се обръщат срещу него. Казват, че не си дава зор с националния екип, че е твърде стар (на 32)...

А в това време той е нанизал 105 гола в 170 мача за Коло Коло във втория си период и има статистиката от 29 попадения в 48 двубоя за Чили. Феноменални цифри. Наричат го Rey del metro cuadrado - Кралят на квадратния метър, буквално, но всъщност се има впредвид наказателното поле.

Но най-важните дни от живота на Карлос Касели предстоят. През 1985-а той се отказва от футбола и Коло Коло организира прощален мач на същия Национален стадион, на който събитията 12 години по-рано са стресиращи за Сантяго и Чили.

80 000 се изсипват на трибуните и това е огромен удар за режима, защото за първи път се чува рефренът, който става символен за протестът и непримиримостта на страната, пренесени и до наши дни: "Nunca mas" (Никога вече).

Открит протест срещу Пиночет, който още е на власт по това време.

Влиянието на мустакатия дребосък, който никога не изоставя убежденията си, не спира дотук. През 1988-а е свикан референдум за "да" или "не" на управлението на Пиночет, с който той иска да се бетонира за още 8 години, като резултатите се считат за формалност.

Но дни преди гласуването, по националната телевизия има предаване, в което една възрастна жена се появява и разказва за мъченията, на които е била подложена.

Пиночет е подценил влиянието на телевизията, както и на думите на тази дама.

Тя се казва Олга Гаридо, а синът и е Карлос Касели. Той също излиза и казва силни думи срещу режима, призовавайки хората да кажат "не".

Пиночет губи с 56:44 процента, а това "не" на чилийците е историческо - то предизвиква първите демократични избори от началото на 70-те, след което и падането на режима през март 1990 г.

А, да - и още един малък детайл, който оставихме за най-накрая.

Месеци преди появата на Олга в телевизионното студио, обърнала вота (общоприето схващане в Чили), Касели е сред поканените над 300 гости на прием в двореца Ла Монеда при Пиночет.

Отива. Слага червена вратовръзка, категоричен жест на убежденията му, на възгледите и на протест.

Вече доста поостарял, диктаторът не е забравил онази скрита зад гърба ръка от 1973-а и се приближава към Касели. Кимва му, а нападателят отвръща, но пак без да подаде ръката си.

Пиночет прави жест, сякаш реже вратовръзката, след което се усмихва леко и иска снимка с футболната знаменитост.

В отговор Кралят на наказателното поле поклаща глава - "няма да стане". И отказва фото, което днес би струвало хиляди долари и би било символно за историята на Чили.

Но Касели никога не би изневерил на убежденията си. Не го и направи до днес, когато остава легендарна фигура в страната си.

Играе за отбор на ветераните на Коло Коло, наречен Коло Коло 1973 - това са остатъците от отбора, стигнал онзи финал за Либертадорес.

Води предаване за футбол по националното радио и никога не спестява никому нищо, включително и за политика.

През 2015-а той изнесе топката за финала на Копа Америка между Чили и Аржентина на същия стадион в Сантяго, който промени съдбата на страната. И неговата.

После се сля с морето от еуфория след първия трофей в историята на националния отбор на страната.

Това е той - Карлос Касели.

Мустакатият идол, който значи толкова много за футбола и историята на Чили.