Как Мравката Валверде укроти кошера "Камп Ноу"

През лятото на 2017-а на Барса, както се казва, доста и се посъбра.

Клубът изживя унизителната съдба да загуби Неймар, безсилен срещу парите на катарската играчка ПСЖ, а след това феновете замърмориха за "занижени стандарти", след като Ернесто Валверде бе назначен за треньор.

Кроткият тип, който някога носеше екипа на Барселона с променлив успех и никога - като твърд титуляр в атаката, има славата на добър треньор за средно добри отбори.

Освен това, имаше слава на неудачник. На такъв, който губи важни мачове - и като играч, и като треньор.

Тази съмнителна слава се натрупа след участието му в кошмарния финал за Купата на УЕФА през 1988-а с Еспаньол, когато испанците бият с 3:0 в първия мач Леверкузен, но губят реванша със същия резултат и купата с дузпи. Валверде е титуляр у дома, изваден от състава за реванша и част от този тъжен ден за испанския футбол.

С Барса играе малко, записва 26 участия за 2 години и половина. Изобщо - добър футболист, но нищо повече. В никакъв случай звезда.

Като треньор успехите му са в Гърция с Олимпиакос, но - кой не би станал шампион с този тим? С Билбао постигна 140 победи в два периода, за да остане само на една от вечния рекорд на Хавиер Клементе по успехи в първенството с червено-белите баски "лъвове" от "Сан Мамес". И... пак загуби финал - от Атлетико в Лига Европа, и то с гръмкото 0:3.

Та този човек, който очевидно не е венчан за трофеи, дойде на "Камп Ноу" в един разбунен кошер от продажбата на Неймар. В година, в която Реал бе шампион на Испания и Европа, с един Лео Меси, за когото вече се пишеше, че няма същото влияние на терена...

Стартът бе отчайващ. Реал напълно надигра и разсъблече Барса в двата мача за Суперкупата. В същото време напрежението растеше и от провала да бъде привлечен Фелипе Коутиньо от Ливърпул, набелязан като "единствена алтернатива" на Ней.

Е, как тогава да се чудим, че през август коефициентите за титла на Барса стигнаха до 1:7 срещу 1:2,40 за Мадрид?

Валверде, който е наричан Чингури - което в баския език еускера значи "мравка", е изключително приятен събеседник, разсъдлив и зрял човек, който има здрав разум и усещане за реалности и ценности. Не само във футбола.

Прякорът му е даден като футболист от споменатия вече Клементе, по времето, когато му е треньор в Билбао и Еспаньол. Малък е на ръст, но има огромна сила в краката си и работи здраво за отбора.

Та Мравката Валверде се изправи срещу лавината от недоверие в един разклатен клуб, в който нищо не изглеждаше наред.

Жерар Пике призна, че за първи път от времето му в Барса усеща, че отборът е аутсайдер в битката с Мадрид.

Меси спомена с половин уста за трансфер - нечувано, немислимо.

Феновете кръстиха борда на директори "шайка клоуни", а президента Бартомеу е наричан Нобито - така се казва един анимационен герой, който е напълно объркан, леко смешен и има котка-робот, с която си общува.

За да стане пълен циркът, най-скъпият футболист в историята на клуба - Усман Дембеле, се контузи в 52-рата минута на дебюта си... опитвайки да подаде топката с петичка. Чудно. Сценарий, който Валверде и Барса не биха сглобили дори за сезона на най-големия си враг - Реал.

И как така този, изглеждал през лятото обречен ход с Валверде точно в такъв момент, сработи? И то дотолкова, че Барса води в класирането на Примера убедително. Не е загубил мач.

Без поражение е и в Шампионската лига. Размаза Мадрид с 3:0 насред "Сантяго Бернабеу" само 4 месеца след двойното унижение за Суперкупата.

Мравката изведнъж е герой за феновете на Барса, а отборът има с 9 точки повече, отколкото бе спечелил по това време миналия сезон.

Валверде е "нормален". Просто и ясно го каза Серхио Бускетс. Той внася нормалност и в съблекалнята, в която напрежението бе толкова голямо и плътно през лятото, че можеше да си го нарежете с нож.

"Хората го харесват. Ние също", вдигна рамене Меси. А когато Лео харесва един треньор, той печели трофеи. По много. Доказано е, като изключението е Тата Мартино, доведен специално заради Меси от Аржентина.

"Съвсем ясно е какво иска той от нас", сподели Иван Ракитич след нокаута на "Бернабеу" на 23 декември. Хърватинът шеговито каза, че е "готов да се хвърли от мост" заради треньора - толкова допада той на него и останалите играчи.

А какво по-важно има във футбола за общия успех на един тим?

В първия си ден на "Камп Ноу", Мравката каза простичко: "Аз няма да измислям нов вид игра. На всички е ясно, че тук играе най-добрият футболист на планетата. Ще градим стила си изцяло около Меси.".

И така и стана. Лео е прероден, изключителен, полезен и мъдър. Срещу Реал не тичаше, а се разхождаше, знаейки, че Валверде иска от него само едно - "да изключи от играта Ковачич и Касемиро, докато поведем", както го е формулирал треньорът. Ракитич получи пространство да си построи малка кооперация в центъра, създаде първия гол на Суарес и... Зидан смени схемата и двамата питбули около Меси. И Лео започна да играе, за да довърши Реал.

Просто е, но работи. Играчите изглеждат по-добри при този треньор. Защитата е балансирана, като Пике отново има пламък в очите, а Юмтити е все по-солиден. Иниеста е като 25-годишен, а Меси е просто изумителен. И всичко това само няколко месеца след онези оклюмали глави от лятото.

Барса доста често този сезон играе позабравено в клуба 4-4-2, и то не само, защото няма достатъчно добър човек за "три" до Меси и Суарес на върха на атаката. Просто и ефективно, подчинено на силните Бускетс и Паулиньо в средата, на Меси и въобще - на това, което имаш като силни опорни точки.

Разбира се, във футбола трофеи по Коледа не дават. Барса на Мравката още нищо не е спечелил.

Но 45 точки от 51 възможни са невероятно постижение дотук в първенството. Допуснатите голове са само 7 в 17 мача, което е невероятно. Вкараните - 45. По почти три на двубой.

С домакинства на всички останали от четворката - Валенсия, Атлетико и Реал, които идват във втората част от сезона, титлата изглежда напълно сигурна.

И Валверде, тихият разумен човек на скамейката, трябва да получи най-големите похвали и овации за това.

Той укроти кошера "Камп Ноу" и върна усмивките там.

Обикновено това е най-трудното, и то не само във футбола.