Номер 10 и останалите 10

Те тръгнаха без фанфари, меко казано. Нацията не им вярваше. Да, сред тях бе най-добрият футболист на планетата, или поне - най-добрият за всеки правоверен (разбирай - дишащ и кълнящ се във футбола) аржентинец.

Диего Армандо Марадона е единствената опора на упования за вечните песимисти от лудата по играта страна, когато Карлос Билардо събира състава за Мондиал 1986. Застаряващи звезди, здрави и борбени бранители, каквито винаги е имало в небесносиньо-белите екипи. Но и нищо специално, освен фамозния номер 10.

Несигурност кой е първи вратар след скандала с Фильол... Нека започнем от там.

През първите седмици на 1986-а Билардо започва да планира за световното в Мексико. Има в главата си един сигурен титуляр - Марадона.

Останалото е каша. Подготовката за това първенство е един голям кошмар и Дългоносия, както го наричат в родината му, е подложен на унищожителни критики.

Първата причина са ветераните от шампионския отбор от 1978 г. И най-вече треньорът им Луис Сесар Меноти, който открито атакува Билардо за решението да извади от титулярния състав Даниел Пасарела.

Влиянието на двама футболисти върху фубола в Аржентина в онзи момент е несравнимо с това на никого другиго, дори Марадона - на вратаря Убалдо Фильол и на капитана от 1978-а Пасарела.

Билардо взима трудно решение - Пасарела извън игра, лидери на отбраната - Оскар Руджери и Хосе Броун. Пред тях - лудият Батиста.

"Само слепец или глупак не разбира колко е важен Даниел Пасарела - изказва се Фильол за своя приятел и съотборник. Двамата бяха идоли на Ривер Плейт, икони за Аржентина. - Не е сериозно той да не играе, а да даваме път на хора, за които нищо не се знае."

Визираните "хора" са Броун, който играе за Депортиво Еспаньол от Авеланеда и е далеч от фокуса върху грандовете, Ектор Селада - вратар от мексиканския Америка, както и Оскар Гаре - още един бранител от Феро Карил Оесте.

Билардо също чете вестници, не е сляп, както го обвинява Фильол. Интервюто води до... изваждането на легендарния вратар от състава, въпреки че той пази в немалка част от квалификациите.

Това вече не е отборът на Меноти, Пасарела и Фильол. Капитанската лента е взета от легендарния Даниел и отива на ръката на новата звезда - Диего.

Трудни решения, непопулярни, а в Аржентина критиките са убийствени. Отбор от неудачници, водени от неориентиран треньор - казано директно, въпреки че вестниците не стигат чак до такива думи.

Малко след скандала с Фильол, идва ново интервю - този път на Нери Пумпидо, вратар на Ривер, заместил заминалия за Атлетико Мадрид ветеран. "Аз съм шефът", е заглавието. Билардо е бесен, защото седмица по-рано е доверил на Пумпидо в частен разговор, че иска той да е №1 на световното. Но не и това да се разбира от целия свят.

На 21 януари 1986-а, близо половин година преди първенството, списание "Ел Графико" публикува списък с 22 имена. Това би трябвало да е съставът на Билардо, въпреки че е много, много рано. Познава ги всичките!

В приятелските мачове нещата не вървят гладко. Аржентина прави 1:1 с Мексико и 1:1 със САЩ (полуаматьорски състав).
После губи с 0:2 от Франция и с 0:1 от Норвегия. На 4 май най-накрая бие - Израел, който също е пълен с непрофесионални играчи, със 7:2.

На световното заминава състав, изпратен с недоверие. И с най-странните стартови номера на цялото първенство. Това е една друга традиция, тръгнала от 70-те години.

Аржентинците играят с номера по азбучен ред. Така през 1978-а Ози Ардилес е №1, въпреки че не е вратар, а халф.

В Мексико с първи номер е нападателят Серхио Алмирон. Просто е с "А"...

Само трима си избират номерата - Марадона с 10, Валдано с 11 и Пасарела (6), който все пак е взет с отбора на първенството - единственият компромис в името на някаква дипломатичност от Билардо. Насред критиките в деня на заминаването, треньорът се зарича: Ще станем шампиони и аз ще обиколя Обелиска гол!

Обелискът е площад с паметник в центъра на Буенос Айрес, където феновете празнуват триумфите на националния тим, както и на клубните си отбори. Място за футболна фиеста.

Кои са останалите, освен звездата на Наполи, за когото целият свят вече говори с възхита?

Защитата е изградена от Руджери - наричан Голямата глава, Лудият Хосе Кучуфо, "анонимникът" Гаре и Броун. Пред тях играе Батиста, който е нещо като допълнителен бранител, опорен халф... Също с прякор Лудия.

Общо 8 футболисти в състава не се променят за седемте шампионски двубоя на Мондиала. Билардо настоява на своя тим и това си е.

Пумпидо на вратата.

Броун, Руджери и Батиста в отбрана.

Джусти в средата на терена, както и офанзивното звено от Хорхе Буручага-Марадона-Хорхе Валдано. Тази осморка изнася мачовете с Южна Корея (3:1), България (2:0) и Италия (1:1) в групата.

Марадона вкарва срещу италианците, които така или иначе са наясно колко е добър. Направил е Наполи шампион в дните преди първенството. Подава за гол срещу България и... за трите срещу Корея!

Резервата Педро Паскули от скромния италиански Лече носи успеха срещу Уругвай на осминафинал с 1:0.

Това е единственият мач, в който Диего не влияе толкова ярко върху победата. Той обаче е ритнат около 40 пъти от уругвайците, които извършват общо 64 нарушения! "Касапница", пише британският в. "Таймс" за мача, но на никой в Аржентина не му пука.