Като последна преграда стоеше той - великият едноок Бенкс

Топката нямаше как да не влезе във вратата.

Когато Пеле скочи толкова високо и нанесе такъв мощен удар с глава, мрежата е навела глава пред неизбежната съдба да бъде посетена от пратения към нея куршум.

В добавка, тревата в Гуадалаха бе толкова изсъхнало от жаркото слънце, че бе станала като бетон. И топката отскочи от нея като от асфалтовото покритие на паркинг в панелен комплекс от южните квартали на София.

"От първия ден на тренировките в Мексико бе ясно, че терените са много твърди и сухи заради жегата. Топката отскачаше нетипично високо и аз оставах да тренирам допълнително, за да свикна с това."

Разказът е на човека, който спасява неспасяемия удар. Гордън Бенкс ляга ниско долу до ъгъла на вратата, някак слага ръце пред отскочилата току пред него мощна топка, изстреляна от Пеле, като успява да я отблъсне чак над гредата.

Стадионът е изумен как не е гол. Пеле се приближава и му се усмихва, а Боби Муур поздравява вратаря на Англия по типичния си начин: "Бенкси, остаряваш... Преди тези ги хващаше!". Самият той днес признава, че си е казал: "Провървя ти..."

Това е един от "Стоте най-велики моменти в историята на футбола", признат от ФИФА. За световния запалянко - спасяването на века. На историята на световните първенства. Мондиал 1970 е спечелен от Бразилия, но начинът, по който Бенкс спира удара на Пеле остава един от ярките спомени от първенството.

Само 19 години по-рано той има още по-трудни задачи. На 14 е въглищар в родния Шефийлд, като задачата му е да пълни с една огромна лопата въглищата в чували, а после да ги разнася из къщите в махалата Тинзли. Работнически район, където през 1937-а в семейство Бенкс се ражда още едно момче.

Фамилията е изключително бедна, таткото работи здраво в мината, а малкият още след Втората световна война, на 9-10 години, иска да играе футбол.

"Трябва да напуснеш училище, момче. Парите са нужни на семейството", казва бащата и Гордън хваща лопатата. Година по-късно успяват да съберат пари и да отворят пункт за залагане край Шефийлд, но по онова време това е незаконен бизнес. Бащата бачка здраво в мината, а двама от синовете му през деня приемат залозите на местните.

Един от братята на Гордън е с физически недъг по рождение и трудно ходи, което е използвано от някакви типове един следобед. Ограбват касата и набиват момчето, а седмици по-късно то умира от раните си. Шокът за Бенкс е огромен. Другият му брат го урежда да помага в тухларна, за да изкарва пари за дома. Дребни, но... всичко е от помощ.

На 17 отива да играе в Честърфийлд, но е на проби при юношеския отбор. В началото изобщо не са впечатлени.

"Тренирахме на тротоари, на бетон. Не можеше да плонжираш там. Никой от вратарите не го правеше, но аз изобщо не мислех за това и се хвърлях здраво", разказва.

Толкова е смел и силен (тук е ефектът на лопатата, която се е сраснала с ръцете му за повече от година) за възрастта си, че се налага в дублиращия отбор. През 1956-а, когато е на 19 години, стига до финала за Младежката Купа на ФА, където съперник е Манчестър Юнайтед. Седи в съблекалнята и трепери от притеснение, а отвън 6000 зрители са изпълнили трибуните.

Причините този иначе безстрашен тип да трепери са две. Първата е, че близо 7 месеца е лекувал счупване в лакътната става. Не е сигурен дали ръката ще издържи.

Втората: Насреща е най-талантливият млад отбор в страната, а в него има хора, които вече играят и за първия тим на страната. Бебетата на Бъзби.

"Боби Чарлтън бе фантастичен още тогава - разказва Бенкс. - Победиха ни много трудно с 4:3 в двата мача, ние се представихме страхотно, въпреки че бяхме клуб от трета дивизия.".

Мачовете са впечатляващи. Но да не мислите, че са достатъчни за пробив в първия тим? Не... Няма шанс.

Още две години минават, преди през ноември 1958-а Гордън Бенкс да застане под рамката на Честърфийлд за мач срещу Колчестър в трета лига. В клуба няма треньор на вратарите. Учиш се от грешките си и от гледането на другите вратари.

Изненадващо, след само 27 мача за Честърфийлд, Мат Гилис - тогава мениджър на Лестър, предлага 7000 лири и го купува в клуба от Първа дивизия. Още по-изненадващо, "лисиците" тогава имат петима вратари. Трима от тях са национали, бивши или настоящи, а Джон Андърсън пази на Шотландия и в онзи момент. Новото момче започва сезон 1959-60 г. като втори вратар на дублиращия тим.