Планът на Сити за глобална доминация
Това е стратегия, легнала върху каталунски основи и градена с петролни пари - но е очевидно, че ще е успешна
Сити на Пеп. Звучи малко плащещо в момента.
Идете при анализатори на играта от целия континент, фенове или журналисти с въпроса "Кой е най-силният тим в Европа в момента?".
Много вероятно е точно това да чуете. Сити на Пеп Гуардиола.
Очевидно е защо умните глави мислят така. Статистиците не ги оборват, как биха могли? Солиден аванс на върха във Висшата лига - 16 точки, при това със само една загуба в 28 кръга.
Място на четвъртфинал в Шампионската лига - на практика гарантирано след 4:0 над Базел преди реванша. И футбол, който носи голове и всява страх в съперниците. Машина.
Но този страховит коктейл от глад за успехи и футболен талант не се появи този месец. Нито миналото лято. Той не бе забъркан от Пеп в тренировки. Това е върхът на айсберга. Един красив за гледане, страховит за изкачване от съперниците небесносин връх.
Две дати са особено важни, като първата - прозаично, е онази, в която водопадът от пари се изсипа над Източен Манчестър.
На 2 септември 2008 г. в клуба се появи нов собственик - "Абу Даби Юнайтед Грууп", ръководена от шейх Мансур бин Зайед ал Наян. Кой е той... Добър въпрос.
Роден е в Абу Даби през 1970-а. Днешният принц на Обединените Арабски Емирства получава образованието си основно в САЩ. Там се запалва по спорта, гледа много колежански баскетбол и американски футбол. Но у дома, както и в цяла Азия, както и в 3/4 от света, футболът (онези зад Океана му викат сокър) е феноменът на спортовете. Царят.
И така шейх Мансур решава - бизнесът и футболът ще вървят ръка за ръка. Това е лицето на кралската фамилия на ОАЕ пред света. Преди почти 10 години неговата корпорация влезе с неизчерпаем ресурс и не съвсем ясна концепния в Манчестър Сити. Те просто искаха да станат фактор в световния футбол.
Отваряме скоба - Сити не е кой да е, не е анонимник в английската игра и преди 2008 г. В града, в който Юнайтед е голямото име за глобалната аудитория, подкрепа има и за небесносините. Както и традиции, история, легенди, слава, трофеи. Вече е на 138 години. Беше два пъти шампион и преди щейх Мансур, бе взимал 4 пъти Купата на ФА, както и веднъж КНК. Има си витрина с трофеи.
От 10 години Сити вече е "богат". Но само с пари не става, нали знаете?
Вижте Лийдс, вижте Парма, погледнете Малага... А дори и ПСЖ, който се лута в някакъв обсесивно натрапчив опит да вземе тази пуста Шампионска лига и да си я добави във витрината, забърсвайки "между другото" и редовния си требъл в неособено силната френска футболна среда.
Но не - тук има повече от пари. Има стратегия. Има план, който ще доведе до глобална доминация.
Сити е проект, изграден върху проверени и солидни основи, които работят безотказно поотделно, но са особено силни заедно. Това са трите колони, върху които с парите на шейх Мансур се гради дворец. Някъде в стените е вграден и духът на великия Кройф. Ето ви цялата история.
Другата важна дата е 19 декември 2009 г. На терена на стадиона в Абу Даби немалко мъже плачат. Пеп Гуардиола е един от тях. Току-що воденият от него суперотбор на Барселона е спечелил Световната клубна купа и това е трофей №6 в рамките на една календарна година. Постижение, което вероятно ще остане единствено в историята.
До Пеп се приближава Чики - неговият ангел-хранител, спортният директор Бегиристайн. Човекът, който е убедил година и половина по-рано борда на директорите да изберат Пеп за треньор, а не Моуриньо, който чака договор в един хотел в Барселона.
Двамата заздравяват до бетон връзката си, изградена още като състезатели на терена от 90-те. И Барса е машина на терена. Третият елемент го няма в Абу Даби онази вечер. Феран Сориано гледа по телевизията у дома в Барселона. Телефонът му звъни около час по-късно. Пеп е.
Година по-рано Сориано напуска клуба, след като не успява да убеди директорите в своята дългосрочна визия за него.
Той за пет години от 2003-а и 2008 г. е превърнал Барса в здрава и печеливша фирма, глобално популярна, стъпила на успеха на отбора. Сориано изгражда стратегия за модерно управление, за осребряване на победите.
Фатален обаче е моментът, в който опитва да убеди президента Жоан Лапорта, че Барса трябва да се превърне във франчайз по американски образец. Че трябва да търси глобална експанзия, да е бранд от ранга на най-големите в света, да излезе извън рамките на футбола и своя град. Синът на фризьора от квартала Побленоу е израснал с мечтата да види Барса на върха на света. Когато е част от клуба, вече избистря стратегията в главата си. Това обаче противоречи с разбирането, че каталунската гордост трябва да остане клуб на своите 143 000 фенове, които гласуват и взимат решения в него. Не на света.
0 коментара