Защо короната на Сити е от чисто злато

Англичаните обичат сравненията, когато пишат и говорят за футбол.

Статистиките - също. Те са силно оръжие във войната за доказване на тезата ти пред голяма аудитория.

Но колкото и статистики да видите по-надолу в тези редове (а ще има такива), те не могат да достигнат основната цел. А тя е - да видите и усетите какъв изключителен футбол игра Манчестър Сити през сезона във Висшата лига, и как той донесе вероятно най-безапелационната и заслужена титла в новата история на английския футбол.

Със сигурност - най-убедителната в конкуренцията на толкова много силни и качествени съперници. Не един и два.

Отне им 33 кръга да подпечатат титлата. Непобедимите на Арсен Венгер от 2003-2004 г. я взеха в 34-ия, след като направиха 2:2 на терена на Тотнъм. Сравнението е неизбежно.

Сити не стана новият Непобедим отбор. Не успя да мине през сезона без поражение. Но порази всички със стила си.
Ще кажете (и е трудно да спорим) - когато похарчиш 450 милиона лири за 2 години и общо 1 милиард за 10 сезона, нормално е да печелиш титли. Това, че Сити е облагодетелстван от реално безграничната финансова сила на собствениците си, е безспорно.

И все пак - какъв футбол, а!?

Те навъртяха 18 поредни победи в серия, продължила от 21 август до 31 декември. В нея имаше не златни нишки като 5:0 над Ливърпул, 4:1 над Тотнъм, 2:1 на "Олд Трафорд", 1:0 на "Стамфорд Бридж", 3:1 над Арсенал, 6:0 навън над Уотфорд и т.н. Всичко това - във Висшата лига, която никога не е била по-корава. С шест много силни отбора, които са фактор в Европа - Юнайтед, Челси, Ливърпул, Тотнъм и Арсенал са другите (всички прегазени в тази серия).

С места като стадионите на Евертън, Лестър, Нюкасъл, Бърнли - където отиваш и те чакат дълги 90 минути, ако за момент допуснеш подценяване. В първенството, в което - цитат от Моуриньо - "няма значение дали си срещу Палас или Челси, всеки мач е битка".

Сити мина през това първенство като нож през масло. Само че беше по-красиво за гледане.

Някои от головете бяха удивителни, като на видеоигра. Перфектният пас, перфектното движение, перфектният удар. И винаги - по няколко играчи, движещи се ужасно бързо като програмирани на точните места. Погледайте ги, вижте видеата.

Сити докосна съвършенството на моменти. Изгуби битките в Ливърпул и у дома с Юнайтед, въпреки че Пеп Гуардиола ще поспори дали бе надигран в някои от тези двубои.

Заслугата на Пеп?

Преобрази отбора си, сменяйки два пъти титулярния страж за две години. Опита с Браво, не се получи. Взе Едерсон, който даде съвсем друго измерение на играта. Не само спасява, той е 11-и полеви играч.

Прероди Отаменди и Компани, подмени фланговете на отбраната с атакуващи терминатори, като на всяка позиция в защита Сити днес има поне по две опции. Качествени.