Могат ли ордите на лудостта да сринат кралството на разума?

За Реал Мадрид няма нищо по-нормално от това да иде в Киев и да вдигне Купата с големите уши. Правил го е 12 пъти. Кажи-речи, всички останали просто се надяват някога да им се отвори шанс, измежду поредното упражнение във вдигане на купата от Мадрид.

Твърде лесно изглежда обаче. Онзи ден Висенте дел Боске рече, че финалът щял да бъде детска игра. Ливърпул бил хаотичен отбор с много слаби места.

Цялото ни уважение, но именно в това е чарът на един финал. Никога не е толкова лесно да предвидиш, че ... ще е лесно.

Всъщност, в Киев днес ще има буря. Така подобава да завърши този шашав сезон в Шампионската лига.

В него Ливърпул вкара 46 гола в 14 мача, тръгна от предварителния кръг и е на финал. Сгази у дома Сити и Рома с блицове от бързи голове, беше като на филм.

Рома смаза Барселона с 3:0 и бе на път да изхвърли от невъзможна позиция Ливърпул.

Ювентус върна три гола на същия този Реал, който уж е безгрешен в този турнир. И само една късна дузпа го спря да го елиминира.

Байерн изигра изключителен мач на терена пак на Реал, за да е на косъм от това да го прати извън турнира.

Реал пък разби ПСЖ, който уж трябваше да е фаворит в надпреварата.

Изобщо - тази пролет Шампионската лига бе луда работа. И затова не отписвайте лудите да я спечелят.

Ливърпул наистина няма опита и разума на Реал, не е бастион на баланса и класата до последния детайл. Силата на Клоповата орда е да тича много, да пресира здраво, да играе със страст и да атакува постоянно. На моменти изглежда сякаш този отбор дори забравя, че има и втора врата на терена, и в нея също могат да влизат голове.

Ливърпул е като отражение на мениджъра си. Лудост.

Реал е кралят на разума, а и с тези три трофея в последните 4 години, манталитетът на двата финалиста е несравним. Едните знаят в детайли как се играе такъв мач, за да се доведе до победен завършек. Другите просто влизат в него с мисълта, че може да е единственият им шанс за тази велика купа.

Има и друго, което може да влезе в обединителната дума "харизма" или пък "традиция". В този турнир това има значение.

Ливърпул има също много от двете, както и - естествено - Реал. Върнете лентата към 2005-а и финала в Истанбул. Сетете за състава с Дудек, Траоре, Рийзе, Финан, Шмицер, Барош и Кюъл. Срещу Дида, Кафу, Неста, Малдини, Гатузо, Кака, Пирло, Шевченко и Креспо.

Е, кой победи тогава?

Сега Кариус, Робъртсън, Хендерсън, Милнър и Вайналдум са срещу Рамос, Марселоа, Кроос, Модрич и Иско.

Салах е срещу Роналдо - единият с велик сезон, но първи такъв в кариерата. Другият - на върха от десетилетие.

Наглед отново не е мач, а мисмач (съжаляваме за английската думичка). Неравностойно положение.

Но кой ще победи - ето това не се знае. Затова е велик турнирът на шампионите.

И затова - не откъсвайте очи от този финал в Киев. Направите ли го, ще се окаже, че сте пропуснали нещо.

И... не отписвайте лудите.