Роналдо vs Меси: 4 години разлика, но само в името на "жертвата"

Футболът се върти с оборотите на топката, но някои неща в модерния начин да го следим, коментираме и анализираме не се променят. Просто топката се завърта от "нашата" или "не нашата" страна, има-няма през седмица, месец или година.

Или - през четири години, колкото е цикълът на световните първенства.

На 22 юни 2014 година имаше мачове от Мондиала. Португалия направи 2:2 със САЩ, донякъде изненадващо, но и доста логично като игра. Португалците играха слабо, а бяха сочени за един от фаворитите. Лидерът им с номер 7, с капитанската лента и репутация на един от двамата безсмъртни в съвременния футбол, бе сив като останалите.

Кристиано Роналдо наведе глава след края, отчаян, разочарован и - почти сигурно - отпаднал. Оставаха математически шансове за неговия отбор след 1 точка в два мача, но... те си останаха само такива въпреки победата над Гана с 2:1.
Роналдо тогава бе сринат със земята. Срамно отпадане, слаба игра, някакъв си мижав гол чак в последния двубой, вече без значение.

По същото време Лео Меси с 4 гола в три мача в групата бе класирал кажи-речи сам Аржентина на осминафинал и сравненията бяха във вече изчистения стил на фейсбук специалистите, корифеи, но и винаги - троло-хейтващи и присмехулни: Е, видяхте ли кой е по-великият от двамата?

То това е именно съвременният масов "анализаторски стил" на морето интернет спецове: Присмехулен, с изострено чувство за хумор, но не и самоирони, както и изключително добре прицелен в най-ключовите и значими фигури.

Провалът на Португалия тогава бе провал на Роналдо.

На 21 юни 2018 година също имаше мачове от Световното първенство.

Лионел Меси се търкаше по лицето, сякаш да се събуди от кошмар, а Аржентина бе прегазена с 0:3 от Хърватия.
Една точка в два мача, на ръба на отпадане, с незабележим човек с номер 10 и капитанската лента. И - на фона на 4 гола на Роналдо за Португалия, който сам бута отбора си напред.

Е, сега видяхте ли кой е по-великият?

Днес плюнките и стрелите на остроумието са срещу Меси, но паметта на масовия анализатор не позволява да върне лентата точно 4 години назад. Важно е само "днес", "сега" и преди няколко минути. Останалото не е значимо и бързо се забравя.

Истината е, че за да анализираш поне е нужно да помислиш, да събереш малко бекграунд, основа, малко статистика и да си спомниш кое и как се е случвало в хронологията на събитията.

Меси и Роналдо са велики играчи и дали ще отпаднат с националните си отбори в груповата фаза на един или друг турнир, не намалява и на йота ореола им.

Това, че неизбежно някой иска Меси да е Марадона, а годината да е 1986-а, Роналдо да е Еузебио, Биглиа и Банега да са Шави и Иниеста, а Гонсало Гуедеш да е Гарет Бейл.

Фактори като това кой е треньор на Аржентина, кой на Португалия, какви са съотборниците, каква е мотивацията, какви са напрежението и емоционалното състояние в лагерите...  Никой не опитва дори да стигне до такива анализи.

Роналдо се проваля - цикъл - Меси се проваля - цикъл - Очевидно Меси е по-великият - цикъл - Ясно е, че Роналдо е по-великият... Толкова е просто и лесно. Натисни спусъка бързо, докато социалните мрежи още парят с вайръл темите.

Въпрос на гледна точка, лично мнение и разбиране.

Но да анализираш не значи само да се радваш на нечий провал или да танцуваш върху разядения от интернет лешояди труп (или поне ти да си мислиш, че има такъв) на някой от гигантите на съвременната игра.

А и Роналдо, и Меси, ще бъдат запомнени като такива.

Поне от хората, които помнят и вчера, и онзи ден, и по-предишни събития от годините, в които също имаше футбол.