Търси се следващата жертва за национален треньор

Любослав Пенев няма да е национален селекционер през март 2015-а, когато националите подновяват битките за Евро 2016. Пардон, грешка на ръката – когато се подновяват битките за европейското, защото реално българският отбор вече не е част от тях.

Селекционерът ще си тръгне или ще бъде уволнен, в това съмнение няма

Щеше да се случи още след загубите от Хърватия и Норвегия, но във футбола ни е като в политиката. Всичко става някъде по стаичките с шушукане, но не и със смело излизане и казване на фактите в очите. Целият Изпълком не искаше треньора в изявления по медиите, но когато дойде заседанието, се оказа, че изобщо няма да се обсъжда смяната му.

Скрито-покрито. Само дето Любо работи един месец с примка на шията, знаейки, че само убедителен успех срещу Малта ще му даде картбланш поне до мача с Италия през март. Успех нямаше, да не говорим за убедителен...

Въпросът е: С кого ще смени сега БФС някогашната деветка?

И по-важно: Има ли значение изобщо кой е треньор на този сбор от играчи, който сякаш така и не иска да се превърне в отбор?

Отговорът е еднозначен – не. Дори и Жозе Моуриньо не би се оправил с българския национален отбор, който има няколко непреодолими проблема.

Проблем номер едно 

Липса на класа в основни зони на терена. Двама колебливи вратари, единият от които прави отлични мачове за Лудогорец, редувани с грешки, които струват точки и мачове. Другият... Николай Михайлов.

В защита липсва лидер, особено след контузията на Иван Иванов. Като цяло отборът няма фигури и тартори.

В средата на терена липсва креативната искра, която идваше от хора като Балъков, Стилиян, Гъргоров... Основната сила на Дяков, Гаджев, Манолев, Тонев и Георги Илиев е тичането.

Нападението е лишено от острота, няма завършване на атаките. Голмайстор на този отбор е Ивелин Попов, който има всичко на всичко 8 гола в 48 мача за България. Смешно малко.

А и отдолу иде смяна с младоци, които не спират да понасят тежки поражения на всякакви възрасти щом облекат екипа на родината. С каква психика ги чакаме да освежат първия тим?

Проблем номер две 

Постоянните намеси и натиск върху отбора и треньора му от футболните началници. Лечков, Сираков, Домусчиев, Венци Стефанов – тяхната работа не е да бъркат картите около отбора и да местят ходове като ту критикуват, ту подкрепят треньор или играчи. В тази атмосфера ще изгори всеки.

Проблем номер три

На никой вече не му пука. Почитателите на националния отбор намаляват като шансовете ни за класиране на каквото и да е първенство. И как да е, когато за този век не сме били нито един голям отбор, като изключим контролата в Амстердам срещу Холандия.

За поста на Любо имаме двама изявени фаворити – Ивайло Петев, вече свободен от кипърския му клуб АЕЛ, както и Стойчо Стоев

И двамата са удобни кандидатури за вероятно най-силния човек във футбола ни в момента – Кирил Домусчиев. Ще бъдат подкрепени и от останалите босове, защото са некомпрометирани с неудачи като наставници на Левски и ЦСКА, например.

Но дали Петев, Стоев или Джовани Трапатони, бъдещето на този отбор поне в следващите 18 месеца е ясно. Иде още едно първенство, което с 99 процента сигурност ще се гледа по телевизията. Шансове за бараж още има, но са илюзорни, а и да стигнем до там, кого точно ще победим?

Няма смисъл да уточняваме, че който и да бъде назначен, трябва да получи поне 4-годишен договор и пълен картбланш за работа до световното през 2018 г. Както и няма смисъл да подчертаваме, че това няма да се случи.

Защото в БФС и футболът ни никой не знае какво точно се цели

Трябва да има селекционер - ще сложим. Трябва да се изиграят едни мачове по календар – ще играем.

Накрая ще теглим чертата и пак ще сме под нея. Както е вече 10 дълги години.