Защо сега?

Рекордно дълго и рекордно скандално. Така ще бъде запомнено поредното заседание на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол.

В дневния ред бяха включени 17 точки, ще бъде запомнена само една – искането на Славия за спиране на състезателните права на Матей Казийски след 15 март следващата година.

Мотивът – пропуснати ползи заради разтрогнатия директно от Международната федерация по волейбол договор на посрещача с родната Славия. Оценени от клуб и федерация на внушителните 180 000 евро. Ултиматумът е повече от категоричен – ако играчът не ги плати до 15 март, федерацията ще спре правата му.

Ситуацията е повече от скандална. Още повече че решението на Управителния съвет идва само дни след като у нас бе публикувано до болка откровено интервю на Матей, в което той простичко признава – „българският волейбол е на дъното и бавно умира”.

Какви са фактите?

През 2007 г. италианският Тренто открито обявява желанието си да привлече в състава си Матей Казийски. Ръководството вече е подписало договор с Радостин Стойчев, който напуска поста си на помощник треньор в Динамо (Москва) и поема към Апенините. За подписа на волейболиста обаче Тренто среща сериозен отпор от ръководството на Динамо. Проблем се явява и българският Славия, чието ръководство твърди, че има мениджърски договор с играча и трудов такъв.

За Европа подобна практика изглежда абсурдна, но за родната волейболна сцена е напълно нормална. Родните волейболисти, за разлика от родните футболисти и баскетболисти не разполагат с лични мениджъри. При трансфер в чужбина пък правата им само се преотстъпват от бълтарския клуб и след изтичане на договора с чуждия тим, играчът се връща обратно в този от България...

Матей обаче е твърдо решен да прекъсне порочната практика

През юли 2007 г. той подава молба до комисията по трансферите да стане свободен агент. Подобно нещо обаче не му е разрешено. Казийски се обръща към Апелативната комисия и Международната федерация. И двете уважават желанието му.

Нещо повече, с писмо, подписано лично от тогавашния президент Рубен Акоста, родната федерация е предупредена, че подобна ситуация е недопустима и че волейболистът има право сам да избира къде да играе. Разрешено му е да прекрати договора си със Славия. Този с Динамо (Москва) – също, но при условие, че бъде платена съответната неустойка.

Ситуацията се развива точно по този начин. Колко са парите платени на руснаците си остава тайна. Факт е обаче че малко по-късно през годината Матей подписва с Тренто и в следващите години става ясно, че изборът му е бил правилен.

Ситуацията остава непроменена до 2012 г.

През май националният ни отбор, на когото междувременно треньор, е станал Радостин Стойчев, губи с 1:3 от Германия. Следва уволнение на Стойчев, серия от скандали, намеса на премиера Бойко Борисов, връщане на Стойчев, подаването на неговата оставка и приемането й след края на олимпийската квалификация.

Заради скандалите Матей Казийски обявява оттеглянето си от отбора с условието, че ще се върне само при ново ръководство на федерацията. От федерацията първо се заканват да спрат правата на играча, впоследствие обявяват, че темата изобщо не е обсъждана. От Международната федерация обаче излизат с официално изявление, с което опровергават българските си колеги и категорично заявяват, че те самите са отказали правата на Казийски да бъдат спрени.

В последствие у нас се появява протокол на заседание на Управителния съвет, в който пише, че е взето решение състезателните права на посрещача да бъдат върнати в Славия. Според документа датата, на която се е състояло заседанието е 10 февруари 2012. За него обаче става известно едва в началото на октомври!

На документа, публикуван от сайта sportal.bg ясно се вижда и още един тревожен факт – датата на заседанието е дописана ръчно, докато всичко останало е на компютър!

В коментар на появилата се информация шефът на Славия Иван Сеферинов заявява, че „белите” не желаят да си върнат правата на играча, а документът е единствено във връзка със съдебно дело заведено от Славия срещу Казийски за неустойка в размер на 30 000 лева, дължима след прекратяване на договора!

И още нещо любопитно – ако през февруари 2012 правата на Матей Казийски са върнати на Славия за сезон 2012/2013 той би трябвало да плати за трансферен сертификат доста по-малка сума. Разрешителното от федерацията обаче му е издадено срещу сума за състезател със статут на свободен състезател.

Неясната ситуация бързо потъва в забрава до вчерашното заседание на Управителния съвет. След него сумата от 30 000 лева се превърна в...180 000 евро. Обяснение за нарастването й нямаше.

Както и защо темата отново изплува на повърхността само дни след интервюто на Матей?

И още нещо, което направи впечатление – при изявлението на членовете на Управителния съвет бе изрично посочено, че ако Казийски не плати дължимото към него ще се действа според правилата на Международната федерация. Същата, която реши, че разтрогването на договора е възможно...И че пари се дължат единствено на Динамо (Москва).

„Мълчахме до този момент заради интересите на националния отбор. Ролята на федерацията обаче не е само да решава проблемите на националния отбор, а и да защитава интересите на клубовете”, обясни в дългата си реч председателят на ВК Славия Владимир Симеонов. Претенциите му защити и Любо Ганев, който в последните години е неизменно свързан с националния отбор. „Независимо, че съм излязал от Дунав (Русе) и съм бил само пет сезона в ЦСКА излязох в чужбина като платих 600 000 долара. Винаги има две страни”, коментира бившият волейболист.

Предстои да чуем втората. И може би отговорите на най-важния въпрос – защо сега? Не го ли получим съмнението за нещо задкулисно ще продължи да витае във въздуха...