Две важни грешки на Лудогорец

За стратегия в устрема към водеща позиция в родния футбол Лудогорец дотук можеше да получи само суперлативи.

Да, има български черти в цялата истерична медийна кампания около успеха на отбора, но като цяло клубът добре начерта плана си. Борави ловко на трансферния пазар, подбра с голяма кошница точните хора, отся ги, даде време на треньори да работят в затворената обстановка, далеч от хаоса и шума около грандовете.

В прав текст

В средата на четвъртия сезон в „А” група и с опита на участник от Шампионската лига, Лудогорец повтаря две фундаментални грешки на Левски от периода 2006-2008 г.

Tweeeet me!

Парите бяха инвестирани в качество, в заплати на водещи играчи, лидери.

Но ето, че в средата на четвъртия сезон в „А” група и с опита на участник от Шампионската лига, Лудогорец повтаря две фундаментални грешки на Левски от периода 2006-2008 г., когато „сините” бяха изградили отбор, който спокойно доминираше у нас и се представяше успешно в Европа.

След гастрола си в Шампионската лига, затвърдил рейда в Европа от сезона по-рано, Левски спокойно дублира титлата си през 2007 г. Не се виждаше как някой ще спре тази доминация, а и отборът на Станимир Стоилов бе изграден от много свои кадри, с минимална инвестиция в чужденци или звезди.

Но тогава бе допусната грешка №1. Левски взе за твърде лесен успеха, подцени факта, че съперниците също не стоят на място.

Първият провал дойде с подхода към един мач с Тампере, когато спортният директор Наско Сираков дори не счете за нужно да се прибере от сафари. А този двубой отваряше нова възможност за атака на груповата фаза на Шампионската лига.

В първенството Левски също подхождаше лежерно, играчите мислеха, че сякаш съперниците сами ще се бият.

Станаха мачове като 4:4 с Берое, загуба от Локо (Сф), издънки с тимове от долната част на класирането.

Втората грешка всъщност се преплете с първата – Левски реши, че има всичко налично, за да задържи ниво, и не направи селекция.

И когато стана трудно срещу нахъсани съперници, се оказа, че в тима няма свежест и нов извор, от който да се почерпи вдъхновение и амбиция.

Да надградиш във футбола е далеч по-трудно, отколкото да постигнеш еднократен успех.

Великият Брайън Клъф казваше за своя златен отбор, спечелил 2 купи на шампионите: „Ние бяхме толкова добри, че съперниците се плашеха. Но в края на сезона, гледайки лъскавата купа в офиса ми, аз си казвах – трябват ми три нови лица. Един водещ играч, един за титуляр и един за конкуренция в състава.”

Така Клъф винаги държи на тръни асовете си, застрашавайки статута им, независимо, че те са извоювали успеха на Форест в предишния сезон.

Лудогорец не прави селекция.

Не направи сериозна такава и през лятото, когато взе от Ботев Анисе и Хамза, както и Вандерсон. Бразилецът дотук е спорен, а другите двама са ниво за „А” група, но не и за европейски участия на висока сцена. И тук се вижда нуждата в този клуб да разберат, че влизането в групата и достойните представяния бързо ще бъдат забравени, ако Лудогорец не вземе титлата у нас или, ако все пак я спечели, се провали на прага на турнирите наесен.

А това изглежда доста вероятна перспектива, ако Разград копира грешките на Левски.

През последните месеци и двата симптома са налице.

„Играчи не ни трябват, с тези сме до лятото”, отсича треньорът Дерменджиев. „Нямаме достатъчна конкуренция”, пъчи се босът Домусчиев.

Да, но класирането казва друго. И в менгемето на първата шестица, където всеки мач е финал, неосвеженият и позагубил някак мотивация Лудогорец може да изпусне уж орисаната за него титла.

А падането в спиралата на провала става далеч по-лесно от изкачването на върховете към успеха...