Джанлуиджи Буфон за Н’Коно, Парма, Пирло и всичко останало

Джанлуиджи Буфон навърши 37 години на 28 януари. По този повод „Евроспорт“ събра най-забележителните изказвания от цялата досегашна кариера на капитана на Ювентус и на италианския национален отбор.

За Томас Н’Коно и смяната на поста

„Във футбола аз започнах като полузащитник. Във вратарския пост се влюбих благодарение на Томас Н’Коно и на ефектните му спасявания. Той бързо се превърна в моя герой и кръстих сина си Луис Томас в негова чест. След раждането му Н’Коно ми се обади да ми честити.“

За симпатиите му към Дженоа

„Вината“ е на чичо ми, който често ме караше с колата си. Всеки път виждах емблемата на клуба и грифонът много ми харесваше.“

За дебюта си в Серия А (0:0 с Парма срещу Милан на 19 ноември 1995 г.)

„Това беше най-прекрасният ден във футболната ми кариера. И досега помня този мач. Щом затворя очи, изплуват някои епизоди и образи, които никога няма да забравя. Това беше сбъдната мечта, страхотна емоция и огромна радост.“

Защо Парма така и не стана шампион през 90-те

„През няколкото години в първия отбор на Парма нито веднъж не загубих мач срещу Милан, Интер и Ювентус. Това показва колко силни бяхме по онова време. На практика ние важните мачове не ги губехме, а често пъти успявахме да стигнем и до победата. Но за да станеш шампион, се иска постоянство и манталитет, трябва да знаеш какво е необходимо да правиш, за да побеждаваш. А ние бяхме прекалено млади, за да го постигнем“.

За трансфера в Ювентус на стойност 105 млрд. лири (близо 53 млн. евро)

„Това ме изпълва с гордост, защото, ако не се лъжа, аз съм единственият вратар, за когото са платени толкова пари. Освен това според мен през годините доказах, че въпросната сума не е била чак толкова завишена, колкото мнозина си мислеха навремето. Днес мога да кажа, че ако наистина предлагат сходни пари на Ювентус за вашия покорен слуга (не знам, дали слуховете са верни) при положение, че оттогава изминаха 8-9 години, значи навремето „бианконерите“ са платили твърде малко за мен.“

За тежкото наследство на Алесандро дел Пиеро

“В следващите 150 години няма да има друг като Дел Пиеро. Онези, които ще слагат фланелката му с №10, трябва да знаят кой я е носил преди тях и как я е носил, за да се държат на висота.“

Какво означава Ювентус

„Един живот, изпълнен с успехи, битки и задължения. Това е семейството, в което израснах и в което помогнах на други да израснат. Това е начин на живот и житейски избор.“

Най-важното спасяване

„Много е трудно да избера едно-единствено. За щастие имам няколко такива в кариерата си, макар че онова срещу Зинедин Зидан на финала на световното първенство през 2006 година вероятно е най-решаващото.“

За изваждането на Ювентус от елита

„Серия А ще бъде истинска едва когато Ювентус се завърне в нея.“
„В Серия Б съм по-натоварен, отколкото в елита. Имах винаги по три-четири спасявания на мач. Преди играех по-малко с топката.“

За Андреа Пирло

„Когато видях как играе, си помислих, че има Бог, защото това, което прави той на терена, просто не е за вярване.“

За амбицията си да спечели Шампионската лига

„Искам един ден да прочета срещу името на Джанлуиджи Буфон в „Уикипедия“, че е печелил Шампионската лига.“

За Антонио Конте

„Не искам да ставам скучен, но мисля, че всеки треньор, с който съм работил, е оказал сериозно влияние върху кариерата ми. Трябва да подчертая обаче, че Антонио Конте със сигурност е най-добрият треньор, който съм имал. За съвсем кратко време той успя да вдъхне нов живот в един отбор, който две поредни години завърши на седмо място в класирането. А той качи върха от първия път.“