Анди Мъри трудно ще стане велик

Самото достигане до финала на Australian Open трябваше да е повод за огромна радост за Анди Мъри и той да не мисли толкова какъв ще е резултатът срещу Новак Джокович. Най-значимото за него бе прогресът, който отбеляза в началото на 2015 г. след катастрофалния минал сезон.

Ето защо, когато се вгледаме в резултата 7:6, 6:7, 6:3, 6:0 от неделната вечер в Меблърн, изглежда, че Анди трябва да бъде поздравен за това, че е поставил под напрежение световния №1.

Мъри: Как се възстанови от крампите?

„Не знам какво стана. Ако са били крампи, как се възстанови и започна да играе толкова добре? Това не е никак лесно. Но съм разочарован, че се оставих това да ме притеснява в началото на третия сет, защото играех добре, имах добра инерция, и след това просто изчезнах за 10 минути и изпуснах всичко.

Така че това е най-разочароващото нещо, защото мислех, че очевидно имах възможности в първия сет, но не можах да се възползвам. Успях да се измъкна във втория, но не и в третия сет.

Може би това, че знаеш, че си на финал на турнир от Големия шлем срещу някого, който има крампи, а остава още толкова много игра, и по някакъв начин се чувстваш спокоен за себе си.

Да, може би, както казах, отпаднах в продължение на 10-15 минути и той се върна в мача Това беше. Не знам точно защо стана така, но всъщност никога не съм изпитвал нещо подобно в Шлема преди. Може би трябваше да преживея нещо такова.“

Но въпреки това, цифрите написани по-горе не казват цялата истина. Мъри имаше своите зрелищни избухвания на корта, но оценките не бяха толкова благоприятни за него, както се очакваше, само заради факта, че стигна до битката за трофея.

Много от анализаторите бяха критични към шотландеца, а легендарният Пат Кеш дори заяви, че той има нужда "да се погледне в огледалото".

След като пропиля чудесна възможност най-после да спечели Australian Open след три неуспешни опита преди това, изникват въпроси за отношението на Мъри на корта и способността му да запази спокойствие под напрежение.

В третата част, след като бе заличил сета пасив и поведе с пробив, Анди се хвана на въдицата на Джокович, който наваксваше изоставането си на корта с психоатаки. Сръбската звезда изглеждаще сякаш се бори с крампи, което бе нормално на фона на интензивните и продължителни първи две части и петсетовия трилър срещу Стан Вавринка на полуфиналите.

В този момент дори изражението на Анди подсказваше, че той е убеден, че ще спечели третата си титла от Шлема без да е необходимо да показва най-доброто от себе си и по абсолютно лековат начин отпусна педала на газта.

Очевидно обаче случаят не бе такъв и Джокера се възползва хитро от самодоволството на Мъри, за да се събуди и да помете съперника си в следващите 30-40 минути.

Мачът му се изплъзваше, а Мъри загуби контрол, както сме го виждали стотици пъти в по-ранните етапи на кариерата му. Шотландецът удряше и хвърляше ракетата си и крещеше гневно след всяка грешка. Компетентната австралийска публика, която подкрепяше Анди в мачовете му преди това, а и на самия финал, започна да го освирква.

На награждаването британецът седеше с ледено лице и въпреки че се изказа джентълменски за триумфа на Джокович, не показа благодарност нито веднъж, докато Ноле му връщаше комплиментите. На пресконференцията Анди изплю камъчето и директно обвини Джокович, че умишлено е симулирал контузия.

Но защо си позволи да мисли какво се случва в другия край на корта, а не за своето представяне?

Двукратният шампион от турнири от Големия шлем трябва да си направи нужните изводи, защото Джокович и друг път е прибягвал до такива номера и ако искаш да имаш шанс да се пребориш срещу него, не трябва да им обръщаш внимание.

Надигнаха се много гласове, че не било честно и спортсменско от страна на сърбина, но кой може да докаже, че наистина се е преструвал. Дори Брад Джилбърт написа в Twitter, че никога не е виждал Новак да пада толкова пъти и че "със сигурност има нещо". Но даже и да не е така, най-малкото не е забранено. Залогът е титла от Шлема, а психоатаките са част от големия спорт.

Това не е първият път, когато Мъри тотално губи почва под краката си и след като показва, че е близо до връщането на формата си и до най-добрия си тенис, ще трябва да поработи и върху психическата си устойчивост. Не че Джокович, Надал или Федерер не се ядосват на корта, но сравнете как го правят те и как го прави Анди.

Докато шотландецът не превъзмогне слабостите си в главата и не започне да се абстрахира от това, което прави съперникът му, няма да е конкурентноспособен срещу най-добрите. И никога няма да стане велик.