Цветята на Манчестър

Всичко свърши в 15,04 ч, в студения февруарски ден в Мюнхен.

Смъртта откъсна „Цветята на Манчестър“, както ги обезсмърти един плакат, който виси на всеки мач от трибуните на „Олд Трафорд“.

На 6 февруари 1958 г. ужасът на замръзналата писта в Германия отне живота на 8 от Бебетата на Бъзби, както пък ги нарече английската преса още тогава – когато жънеха победи на терена.

Бяха млади, талантливи и с блясък в очите, амбиция и поглед в бъдещите победи и купи.

7 загиват на място, след като самолетът не успява да излети от пистата и се разбива в сграда наблизо.

Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъм Уилън – те останаха там.

Осмият - Дънкан Едуардс, се бори 15 дни за живота си, но на 21 февруари почива в болницата в Мюнхен.

Оцеляха Боби Чарлтън, великият вратар Хари Грег, вадил труповете и телата на живите, спасил поне 3-4 човешки живота. Оцелява и духът на Манчестър Юнайтед.

За него пеят на „Олд Трафорд“, че никога не умира. Бебетата ги няма, но легендата остава и до днес.

Светът е поразен от трагедията, която идва близо десетилетие след самолетната катастрофа на Торино – друг голям отбор, който е спрян не от силен съперник, а от съдбата и смъртта.

На 6 февруари 1958 година си отива и гръбнакът на английския национален отбор, а и най-силният тим в страната по това време.

От него „възкръсва“ младият и преживял шока полузащитник Боби Чарлтън, който се превръща в №1 на Англия за десетилетие напред, а днес е сър, освен че е почетен президент на Юнайтед.

На този ден в Манчестър настроението е особено.

Градът тъжи за жертвите, подобно на начина, по който Ливърпул е обединен около датата 15 април – въпреки че на „Хилзбъро“ загиналите са само фенове на „червения“ тим.

Манчестър Сити редовно отдава почит на жертвите от Мюнхен, а до скромната мемориална плоча на „Олд Трафорд“ винаги има поне една синя фланелка на градския съперник с надпис: „Няма да ви забравим“.

В такива дни съперничеството е на заден план.

Въпреки че историята помни случаи на подигравки, обидни песни и посягане на паметта на Бебетата. Но футболът е по-силен от тях.

На 6 февруари 2008 г. светът отбеляза 50 години от трагедията. Дни по-късно бе дербито на Манчестър, което се игра в уникална обстановка.

Целият стадион бе „посипан“ с еднакви шалчета – червено-бели и синьо-бели на двете агитки.

Двата тима играха с ретро екипи, в почит към Бебетата, а гостите се явиха на терена с огромен венец и го поставиха в центъра на игрището.

Сред тях бе и Мартин Петров, вкарал после и гол за победата с 2:1 на Сити в историческия мач.