Един лидер по-малко

Любослав Пенев не е Жозе Моуриньо или Фабио Капело. Не само защото не е нарекъл сам себе си Специален или не е вдигал над главата си Купата на шампионите.

Той дори колекция от картини за 20 милиона долара (както сам се хвали Капело, че струва неговата) си няма.

Любо Пенев е онзи нахакан тип с дъвката, която не изплюва даже и на химна

И с всяка секунда преди мача, а и по време на играта, на лицето му е изписана решимост.

Навремето нижеше хеттрици на Реал Мадрид с екипа на Селта, носеше се като тартор на един отбор, пълен с тартори, а и днес, на 48 години, не е мръднал почти от дните като играч – говорим за физика, визия и килограми.

Неговият живот е спортът, футболът, победите.

Той и на тенис да загуби, пак умира от яд

С освобождаването на Любо Пенев БФС взе вероятно правилното решение, ако се гледат резултатите. Тях ги няма от миналия септември насам, когато започна една неприятна серия в Армения.

И се заличиха добрите впечатления от силен и подреден старт на квалификациите за световното, за което имахме някакви шансове дори миналата есен.

Пенев пред bTV

"Аз съм Любослав Пенев, а не послушко. Tози сценарий сe подготвя от една година и не съм изненадан от решението на Изпълкома. Не си е подадох оставката, защото смятам, че си вършех съвестно и професионално работата."

Tweeeet me!

Но е сигурно, че националният остава с един лидер по-малко

Което, по математически приложена логика във футбола ни, значи – с нула лидери.

Пенев опита да отлепи ютията по своя си начин – дисциплина, правила, несъобразяване с имена на свои и съперници

При него в отбора се появяваха личности като Радослав Димитров-Меси, Апостол Попов или Андрей Гълъбинов. Хора, които заместваха някой отпаднал, на поста, на който Пенев имаше нужда от човек. Любо не се страхува да заложи на непопулярен избор, защото чие мнение е по-важно – това на треньора, или това на феновете и медиите?

Като футболист голмайсторът на испанското първенство бе арогантен, амбициозен, директен и единак

Държеше се нахално на моменти, не бе приятел на всички нито пък... приятен на всички. Беше си чешит и това е.

Фактите

Любослав Пенев пое тима в края на 2011 година, като записа девет победи, седем равенства и осем загуби в 24 мача начело на България.
Пенев води тима в 10 контроли (5 победи, 2 равенства и 3 загуби), в 10 световни квалификации (3 победи, 4 равенства и 3 загуби) и в 4 европейски квалификации (победа, равенство, две загуби).

Tweeeet me!

Остана си такъв. Единствената му грешка за 2 години като треньор на тази компания от неудачници, наричана национален отбор в последното десетилетие, всъщност бе, че не си подаде оставката сам. Трябваше да го направи още, когато го подведоха основни играчи в Ереван. Или след безобразната игра срещу Чехия в София.

Но не – Любо застана зад играчите, защото кроеше планове вторият му квалификационен цикъл да е по-добър, с повече зрялост и опит. Но стартът ни остави без шансове още след мач №4.

Вторият път, когато Пенев трябваше да си отиде сам, бе след загубата в Осло. Достойната позиция бе тази. Очевидно е за всеки мислещ фен, че на този отбор и Моуриньо не би му дал манталитет на победител.

Сега някогашният номер 9 обаче се оказа в позицията да бъде уволнен за слаби резултати. Ето това бе тънкият момент, който Пенев изпусна. За останалото – времето ще покаже, че едва ли някой може да се справи по-добре.

Той опита да подмени чипа в главите на националите, но стигна до там, докъдето успяха Стоичков, Стоилов или Матеус – на първо ниво и на първо време!

Да идва следващият. И да знае – до една година ще е в позицията на Пенев. Обратното би било чудо, за което всички много се надяваме. 
Но колко всъщност вярват?