Какво отне от футбола Висшата лига?

Появата на Висшата лига през 1992 г. промени завинаги английския футбол.

Големи тв сделки, тлъсти пачки, нови модерни стадиони, куп чуждестранни звезди...

Но не беше ли футболът по-хубав и истински в дните на калните терени, трибуните за правостоящи и евтините билети. В дните, когато звездата на отбора живееше зад ъгъла и сутрин разхождаше кучето си на 10 метра от теб. Ето какво изгубихме с появата на Висшата лига.

Футболисти и отбори в музикалните чартове

Бяха времена, в които един футболен отбор се перчеше на музиканти като Том Джоунс, Madness и останалите в класациите.

Тимът на Англия за световното през 1970-а проправи пътеката с песента „Отново у дома”, стигнала първо място.
Тотнъм стигнаха до номер 5 с хита си „Мечтата на Ози” (от звездата им Освалдо Ардилес) преди финала за Купата на ФА през 1981 г.

Мартин Клоук, запалянко на тима, си спомня техния фурор в чартовете.

„Това беше класика – казва фенът. – С прическите им от началото на 80-те, с пуловерите и подаващите се отдолу ризи с пуснати яки. И с Чаз и Дейв на пианото!”. Чаз и Дейв са фенове на тима, популярни музиканти от онези години. Участват доброволно в клипа на култовата песен.

Тотнъм не спря дотам. През 1987 г. Глен Ходъл и Крис Уодъл записаха „Diamond Lights”, който си тананикахме из метрото и лондонските улици, и стигна №12.

Играчите, живеещи зад ъгъла

Преди да се появят космическите заплати и луксозните звезди, далеч от простосмъртните, имаше вероятност централният нападател на тима ви да влезе в кварталния пъб привечер.

През април 1968 г. Уест Бромич, току-що класирал се за финала в Купата н ФА, прие Манчестър Юнайтед. „Червените дяволи” пък чакаха финал в Купата на европейските шампиони. Уест Бром спечели с 6:3 на своя стадион „Дъ Хоуторнс”.

„Можете ли да си представите какво щеше да е отразяването на такъв мач, ако се играеше днес – въздъхва Джо Хомър, председател на запалянковската организация на УБА.

– Щеше да се пише с дни... А тогава Аса Харфорд, който вкара в мача, хвана автобус номер 74 след края и се прибра в града с него. После изяде един фиш енд чипс в квартала и се прибра у дома при малкото си дете. Това е уникалното на онези години. Джеф Астъл живееше в центъра на града, често го засичахме в книжарница, магазин или пъб.”

Фенът на Арсенал Стивън Пауъл (58 г.) разказва за срещата си със суперзвездата Рей Кенеди след лондонско дерби с Челси.

Това е сезон 1970-71 г., когато Кенеди и Арсенал печелят титлата и купата – дубъл!

„Рей чакаше метрото на Фулъм Броудуей – казва Пауъл. – Около него имаше фенове и на двата отбора. Каза, че отива към гара Фарингтън, за да пътува с влак към родния си град на Североизток. Майка му била болна, отивал да я види след мача. Вероятно днес някоя от звездите на Арсенал ще си наеме хеликоптер, ако му се наложи да иде да види майка си...”

Магията на финалите за Купата на ФА и Кулите близнаци

И днес финалите се играят на „Уембли”, но много от символните знаци на този изумителен турнир липсват.

Например Кулите близнаци или 39-те стъпала до ложата на Кралицата, откъдето се взимаше купата.

Джими Монтгомъри, вратар на Съндърланд в прочутия финал от 1973 г., когато тимът от Втора дивизия бие шампиона Лийдс на финала, казва: „Искаше ми се да запазят Кулите. Бяха несравнима гледка. Жена ми още си изплаква очите от гордост, когато гледаме кадрите от онзи мач и празненствата след него. Колко различно бе всичко – отнесохме купата към Съндърланд с автобуса, поставена върху едни картонени подложки. Свалихме я край стадиона и я занесохме на стадиона, където нямаше никой. Просто я заключихме в офисите на мениджъра и отидохме да празнуваме.”

Да следиш мачовете на телетекста

Мнозина може би не знаят какво е това...
Мачовете по телевизията бяха рядкост. С навлизането на Висшата лига имаме по 4-5 на кръг, дори понякога по шест. А в онези времена телетекстът помагаше, защото нямаше и интернет (звучи невероятно на хората под 18 години, нали).
Резултатите изчезваха за секунда и се появяваха отново, обновени, след всеки гол.

Късите шорти на играчите

Къде изчезнаха те? Защо днес футболистите играят в нещо, което им стига до коленете? Не е ли по-удобно за тичане и по-леко с късите шорти...?

Тези въпроси не биха си задавали звездите от непобедимия тим на Ливърпул в началото на 80-те. Техните шорти бяха прекалено къси дори за модата от онова време.

„Не знам как се получи това – вдига рамене Марк Лоуренсън, защитник на онзи тим, сега анализатор на BBC. – Когато ги обувахме, имахме усещането, че сме по долни гащи. Невероятно! В началото доста се посмяхме, а имаше шеги и от противникови фенове. Но не бяха неудобни, това е сигурно!”.

Ето какво казва и Джон Уилямс, лектор в университета по социология на Лестър.

„В онези години в играта имаше расизъм от трибуните, агресия на терена и условията за фенове и играчи бяха далеч по-ниско ниво. Разбира се, романтичната страна е, че това са годините на младостта ти и ето това сега ни липсва. Като цяло – вижте само влизането на Вини Джоунс в първата минута от финала през 1988-а срещу Стив Макман и помислете пак, дали това би се позволило днес?”.

Вероятно не. Висшата лига промени футбола на Англия, но това се оказва логично отражение на това как модерният технологичен свят измести романтиката на една игра, която е създадена преди всичко за радост на хората.