Секс и вино

Има футболисти, които изиграват 300 мача в професионалния футбол и след това отварят офис за застраховки. Преди са влизали в жълтата хроника заради няколко повече бири по коледните празници или изпявайки нецензурна песен. И пет години след последния мач вече никой не се сеща за тях.

Но има и Фаустино Асприля.

Още като малък колумбицът никога не слизаше от първите страници. И то не защото не е вървял офисът със застраховки, а защото наркобарон заплаши него и семейството му със смърт. Асприля избяга от родината си, а мафиотът беше заловен. Така винаги в кариерата на нападателя е имало нещо диво, лудо и напрегнато.

За първи път Фаустино излезе на толямата сцена през 1992 година.

Треньорът на Парма Невио Скала купи колумбиеца от Атлетико Насионал за 6,5 милиона германски марки. При трансфера присъстваше и местният крал на наркотиците Пабло Ескобар.

Критиците бързо започнаха да мърморят, да броят малкото голове на Асприля. До 24-ия кръг на Серия А, когато колумбиецът вкара фамозен пряк свободен удар в 90-ата минута и с него Парма победи Милан.

Могъщият съперник с Марко ван Бастен, Франк Рийкард и Рууд Гулит в състава си. В същия сезон Парма стигна до финала за КНК срещу Антверпен на „Уембли” благодарение на четири гола на Асприля в мачовете от турнира. Фаустино не игра в мача за трофея.

Защо ли? Заради скандал с автобусен шофьор в родината си.

Човекът бутнал леко автомобила на Асприля, който излязъл да го бие. Панически шофьорът затворил вратата на автобуса в момента, в който звездата тръгнал да влиза. Това обаче не спряло Асприля, който с ритник счупил стъклото, но си направил тежка рана.

Фаустино бе гениален футболист и това го изпита дори Диего Марадона.

В квалификация за световното първенство в Щатите Колумбия срази в 33 мача непобедeната Аржентина на дон Диего с 5:0. Асприля вкара два и асистира на други два гола.

Марадона беснееше, Фаустино се радваше. Светът затовори как Колумбия става фаворит за титлата и как новата звезда на мондиала ще е Асприля. „Този човек ще е №1 на турнира”, прогнозира великият Сезар Луис Меноти.

„За мен Асприля е безспорният най-добър в света”, добави Мишел Платини. А швейцарският вестник „Спорт Цюрих” го описа по следния начин: „Асприля бяга като Бен Джонсън, има силата на пантера, техниката на Гулит и елегантността на балерина.”

Но Асприля и Колумбия не бяха готови да носят товара на големия фаворит.

Още в предварителната група отборът загуби от Румъния и САЩ, а победата над Швейцария стигна за... последно място. Световното първенство завърши трагично за отбора, след като капитанът Андрес Ескобар беше застрелян заради автогола си срещу Щатите.

В интервю пред английското списание „4-4-2” Асприля си спомни за последните думи, които разменил със своя приятел в самолета за родината: „Тино, знам, че обичаш да празнуваш. Но моля те - остани си в следващите дни у дома. Имам чувството, че нещо ще се случи.” Асприля го послуша и не напусна дома. Ескобар излезе на улицата и бе разстрелян с 6 куршума на 2 юли 1994 година.

След мондиала Асприля не бе същият футболист.

Фурорът от периода 1992-94 остана в историята. Вестниците не се сещаха за нападателя, а Парма все по-рядко го пускаше в игра. Имаше любовна афера с немската порнозвезда Петра.

Парти в родината му през 1995 година завърши в стил Асприля. Точно в полунощ нападателят атакува магазин за оръжие в Меделин и след това бе осъден на една година условно. Шест месеца след това Асприля бе заплашен с убийство с пистолет, защото откраднал шапката на местен бизнесмен. Това не е първият случай на Тино с оръжията.

В Колумбия твърдят, че Асприля застрелял своя кон, който го ядосал. През 2003 година извадил пистолет срещу съотборници и журналинти, докато играел в Универсидад де Чили.

През 1995 година Асприля спечели с Парма купата на УЕФА във финал срещу Ювентус и времето му в Италия отмина.

През февруари той премина в Нюкасъл. Пристигна с черен балтон, плиличащ на мафиот и до ден днешен на „Сейнт Джемсис Парк” разказват, че по-странна птица не е кацала там.

Два дни по-късно на обяд в клубния хотел със своя треньор Кевин Кигън колумбиецът си поръча без притеснение чаша вино, „защото в Италия това било обичайно.”

На мача срещу Мидълзбро нападателят влезе като резерва и помогна за обрата от 0:1 до 2:1.

„Бях невероятно нервен, това беше последният път, когато пия преди мач”, каза тогава Асприля. Години по-късно Кигън си спомня: „Ако трябва да разкажа една десета от историите с Тино, ще ми трябва месец. Знаех ли че е такъв, никога нямаше да го привлека в отбора.”

През януари 1998 година английското приключение на Асприля приключи.

Накрая колумбиецът изнерви до краен предел наследника на Кигън – легендата Кени Далглиш, който го освободи от договора. Парма се сети за своята бивша звезда и го върна обратно. И все пак феновете на Нюкасъл обожават Асприля. Не заради мафиотското палто, а заради един специален мач. На 17 септември 1997 година нападателят направи хеттрик срещу Барселона, където блестяха Луиш Фиго и Ривалдо.

С националния отбор Асприля се пробва на още един мондиал – през 1998 година.

Но и там нямаше късмет. След като селекционерът Ернан Дарио Гомес го смени в 84-ата минута при загубата от Румъния, Асприля вилня в хотела. И каза на треньора, че нищо не разбира от футбол. Последствието бе очаквано – вън от отбора.

Дори в залеза на кариерата си, Тино успяваше да бъде все на първа страница.

В едно южноамериканско списание той се появи чисто гол на корицата. „Преди няколко години в един мач почти ми паднаха гащите и хората ме питаха как изглежда моето чудо. Реших да им покажа отговора”, бе обяснението на Асприля.

През есента на 2013 година компанията за порнофилми „Санта Латина” направи официално предложение на Тино да стане и филмова звезда.

Офертата бе за 7800 евро на седмица. „Скъпи Тино, убедени сме, че талантът ти ще е толкова добър, колкото и футболният”, гласеше предложението. Асприля отказа. „Веднъж дори мъж ми предложи да се оженим – рече той. – Не ми се видя приемливо.”

Такъв е футболният живот.

Има звезди, които залязват в офиса за застраховки. Други – стават треньори. Трети – анализатори. Има и Фаустино Асприля.