Ди Мария: Футболът е Лео, Кристиано и всички останали

Въпреки че крехката му фигура не подсказва това, Анхел Ди Мария притежава сила в изобилие. Аржентинецът доказа това неведнъж, преодолявайки многобройните предизвикателства, които му сервира животът. От борбата за доказване на футболния терен в младежките му години, завършила с впечатляващи голове, до щастливия край на сагата с дъщеричката му Миа и здравословните й проблеми, произтекли от раждането й с три месеца преждевремнно.

"Това, което се случи с Миа, промени живота ми. Сега не обръщам такова внимание на нещата, които не си струват, а само на тези, които наистина си заслужават. Вече съм по-силен и устойчив - и като човек, и като личност", заявява Ди Мария пред FIFA.com.

В ексклузивно интервю, роденият в Росарио талант говори за Бразилия 2014, напускането на Реал Мадрид, партньорството му с Кристиано Роналдо и Лионел Меси, и една мечта, която все още преследва.

- През 2014 г. помогнахте на Реал Мадрид да стане европейски шампион за десети път, но след това напуснахте клуба. С Аржентина стигнахте до финала на световното, но пропуснахте последните два мача заради контузия. В крайна сметка, миналата година май не беше толкова добра, колкото изглежда?

- Не, не... Аз съм много щастлив от това как се развиха нещата. Ако оставим настрана контузиите, постигнах значими неща със спечелването на Десетата и помощта, която оказах на Аржентина да стигне до финала. Показхме огромно желание и смелост. Заслужавахме го и съм повече от доволен от това, което постигнахме.

- Ако трябваше да изберете един момент от 2014 г., кой би бил той и защо?

- Може и да звучи странно, но това е достигането до финала на световното. Това е нещо, от което никога не съм вярвал, че ще бъда част, дори и като дете. И въпреки че не можах да играя, това е най-прекрасният момент в кариерата ми.

- Когато получихте контузията срещу Белгия, разбрахте ли веднага колко сериозна е тя?

- Да, помислих си, че може да е нещо сериозно заради болката. Бях набрал скорост, когато ме заболя. Въпреки всичко, вярвах, че ще се възстановя и дадох всичко от себе си, за да бъда готов за финала. Но футболът е такъв. Може да те изкара от финала на световното, но също така може и да ти се реваншира. Надяваме се, че ще получа тази възможност.

- Гледали ли сте мачовете от световното след това?

- Не, опитвам се да не ги гледам. (смее се)

- Дори и гола срещу Швейцария?

- Него - да. От време на време гледам някои клипове в YouTube, въпреки че най-вече видеа с феновете. Когато си на световно, не виждаш някои страхотни неща, които се случват. Разбирах от семейството ми каква е еуфорията и колко аржентинци пътуват за световното. Затова гледам тези неща, за да запомня първенството по различен начин. Бихме се радвали, ако бяхме осигурили на нацията световната титла, но се надяваме, че един ден ще го сторим.

- Чудили ли сте се какво би могло да се случи, ако бяхте играли на финала?

- Не, защото аз твърдо вярвам, че нещата се случват поради някаква причина. Ако това е била Божията воля да не играя в този двубой, значи не е трябвало да бъда част от него. Играчите, които започнаха, дадоха абсолютно всичко от себе си. Имахме всички шансове да спечелим този мач и много голови положения, но топката не искаше да влезе. Те имаха два шанса: една греда и един гол. Това е футболът.

- Но чисто тактически, срещу отбор с толкова висока защитна линия със сигурност щяхте да сте от полза на Аржентина?

- Да, може да се допусне подобно нещо, след като се видя как премина мачът. Лавеци и Меси ги тормозеха, но щеше да е различно с някой в моята роля. Разбирахме се добре с Меси по време на цялото първенство, но Бог така бе решил да стане.

- 2014-а бе и годината, в която казахте сбогом на Реал Мадрид. Каква е оценката ви за престоя ви в отбора?

- Направих всичко, което се искаше от мен. Спечелих Примера, Шампионската лига, Купата на краля и Суперкупата. Взех всичко без световната клубна титла, защото вече бях напуснал отбора. Изкарах в Реал четири години и дойде време за промяна. Аз наистина исках да играя във Висшата лига, която следя от дете. Винаги е било мечта и цел за мен да се пробвам в английския футбол.

- Как се справяте в Англия извън футбола?

- Много добре. Времето е единственото нещо, което не ни помага много. (смее се). Но сме добре и хората ни уважават. Това е нещото, което ценя най-много.

- Как се справяте с езика?

- Повече регрес, отколкото прогрес. (смее се). Това е много лошо. Научих много малко и също така разбирам много малко. Старая се и взимам уроци. Дано го науча бързо.

- Вие сте един от малкото, които са били дълго време съотборници на Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Омръзна ли ви да ви карат да ги сравнявате?

- Не, защото винаги казвам едно и също нещо: че те са двама напълно различни играчи. Лео се опитва да е навсякъде - къси подавания, дрибъл, извеждащ пас, с голям контрол върху топката в тесни пространства. Кристиано повече разчита на мощта, далечните удари, пробивите... Те просто са различни. Ако бях на мястото на ФИФА, щях да давам две "Златни топки" - за едната да се борят Лео и Кристиано, а за другата - всички останали.

- Като футболист, който е работил с Жозе Моуриньо, как гледате на слуховете за преминаването на Меси в Челси? Може ли да ги видим заедно?

- По принцип, не мисля, че Лео иска да напусне Барселона. Трудно е да си тръгне от клуба, който му е дал всичко, и където е израснал. Но, за да отговоря на въпроса ви, не мисля, че ще имат някакъв проблем да работят заедно с Моуриньо. (смее се)

- Реал Мадрид и сега Манчестър Юнайтед. Има ли друг отбор, в който искате да играете един ден?

- Един ден бих искал да се върна в Росарио Сентрал, друг футболен колос. (смее се). Честно казано, играл съм за най-големите клубове в Европа, участвал съм на две световни първенства и съм печелил Шампионската лига. Преди Реал бях в Бенфика, който е колос на португалския футбол. Сега съм в друг огромен клуб като Манчестър Юнайтед. Когато приключа тук, мисля, че може би ще е време да се върна в Аржентина. Надявам се, че ще се случи.

И накрая - спечелването на Копа Америка 2015 ли е голямата ви цел през тази година?

- Надявам се, че можем да го направим. Имам успехи с младежите, но искам и на най-високо ниво с представителния отбор на Аржентина. Но няма да е лесно, защото има много силни отбори, сред които Бразилия, Колумбия и Уругвай, които се борят докрай. Няма да е лесно, но се надявам нещата да потръгнат добре за нас и най-после да дадем повод на Аржентина да празнува.