Дербито, което винаги завършва наравно

Съмненията станаха огромни след онзи мач през 2009-а. Нещо повече - никой в Иран сякаш вече не мислеше, че дербито се играе наистина.

"Уредиха го за равен", казва привърженик на Персеполис на пратеника на списание "FourFourTwo" тогава, а статията в изданието обикаля света и предизвиква скандал.

Историята на това дерби от 13 февруари 2009-а е следната. Естеглал води до 94-ата минута, като в последните 15 топ нападателят на тима Шиаваш Акбарпур излиза два пъти сам срещу вратаря на Персеполис, но праща топката в облаците.

В четвъртата минута на добавеното време влезлият преди секунди Али Ализаде посяга необяснимо с ръка и спира топката при корнер, а от дузпата Персеполис изравнява. 1:1.

Онзи мач, от който започват скандалите, е пето поредно дерби на Техеран, което завършва наравно. В страната открито се говори, че властите нареждат големия мач да не излъчва победител, за да няма безредици, сблъсъци, бунтове по улиците. Защото, бъдете сигурни, те са неизбежни, когато 100 000 фанатични фенове изпълнят огромния стадион "Азади", а "червените" и "сините" излязат на терена.

Естеглал - Персеполис е битката за Иран, за Персия, за Азия. Двата клуба имат огромна вражда, като според местните тя (поне някога е била) се свързва и с класово разделение. Никой в страната не е безразличен към двата гранда, независимо, че подкрепя и местния си тим.

Единствено третият най-голям клуб в Иран - Сепахан, се опитва да е някаква конкуренция, но по популярност отстъпва в пъти на двата гиганта. Ако обичаш футбола в тази страна, а няма иранец, който да не тръпне за играта, си или син, или червен. В масовия случай.

"Подаръкът на Ализаде", пише след онзи февруарски мач в. "Иран Варжеши".

И на дербито му излиза име като на "политически мач". Не е тайна, че и у нас широко се говори за сблъсъци на ЦСКА и Левски, в които "е било най-добре да има равенство", за да няма напрежение. И също така не е тайна, че това никога не може да бъде доказано.

Историята на този мач е толкова различна от всичко, което асоциираме с думата дерби в европейския му вид. И същевременно - ужасно си прилича.

Двубоите на Естеглал и Персеполис се насрочват за сутринта или най-късно 13-14 ч следобед местно време. Идеята е всеки от стоте хиляди мъже (само) на мача да е по домовете преди залез слънце. По-лесно за охраняване, по-спокойно, по-непредразполагащо към насилие.

Първото дерби в историята е на 5 април 1968-а, като мачът е между Персеполис - Таж, както тогава все още се казва Естеглал.

"Червените" се идентифицират с работническата класа, с обикновените хора, с масовост - това е Персеполис. Но днес според изследвания на Международната асоциация по футболна статистика, по-популярният клуб в Иран и по света е Естеглал, за който общото възприятие е, че е отбор на висшето общество, на по-заможните и ръководещите страната иранци. Таж - клубът, от който произхождат "сините", означава "корона".

През годините, разбира се, морето от хора с "червена" или "синя" принадлежност е допуснало във водите си всякакви хора от всички обществени прослойки. И разделението на класи отдавна не е валидно по начина, по който ярко е разграничавал съперниците през 70-те и 80-те.

Едно обаче е ясно - животът в Техеран и цялата страна замира в деня, в който Персеполис в червените си екипи и Естеглал в сините излязат на терена един срещу друг на "Азади".

"Това, което трябва да знаете за дербито е, че ние не се интересуваме от класирането или резултатите - казва Хусеин пред пратеници на италианското списание "Ултра Тифо", отишли на дербито. - Само искаме да бием Естеглал. Нищо друго няма значение."

Той признава, че дербитата през новия век са станали странни. "Страх ги е от страстта на хората, затова уреждат мачовете", подхвърля, вероятно визирайки пак "властта".

Стигаме пак до момента с равенствата. Те наистина са твърде много, което не е чак странно, когато става дума за дерби. Иранците са бесни на нулевите ремита, които станаха традиционни през новия век. Идеята на феновете в страната е за атакуващ футбол, за талантливи играчи с фантазия и голове.

В 66 официални мача (има още 17 контроли и регионални сблъсъци) Естеглал е спечелил 20 победи, а Персеполис - 16. В графата ремита седи 30.

Стадион "Азади" - крайната точка на това червено-синьо стълпотворение, което се стича в деня на мача, е разделен идеално по средата на две с огромна зона и тежко въоръжени полицаи и военни.

Към арената се стига по два големи булеварда, като движението е организирано така, че автобусите от града идват разделени от двата подхода, опитва се да се избегне каквато и да е допирна точка между горещите фенове - червеното море залива едната зона край стадиона, синьото - отсрещната. Няма алкохол, рано сутрин е, стадионът започва да се пълни от 8-9 ч.

И въпреки това полицията и армията се опасяват от инциденти.

Рекордната посещаемост е 125 000 фенове, натъпкали стадиона без буферна зона през 1983-а. А най-забележителните "футболни революции" са от 1995-а и 2000-а.

Първият мач е култов с това, че в него за последен път ирански съдия свири дербито за много дълъг период. Просто обвиненията от загубилия отбор за това, че реферът е подкрепял съперника, стават твърде силни. И федерацията наема чужденци.

Имена като Маркус Мерк, Шандор Пул, Флориан Майер, Роберто Розети, Волфганг Щарк са вписани в историята на дербито. Те са го свирили през годините.

Двубоят през 2000-а завършва с най-зрелищното масово меле на фенове и играчи, виждано в колоритната история на Естеглал - Персеполис. 10 минути преди края "сините" губят с 0:2, но връщат двата гола и феновете им нахлуват на терена. Същото правят и враговете в червено, а играчите не успяват навреме да се спасят.

Мелето е дълго и страховито, летят и седалки от стоте хиляди по трибуните.

Последните 3 години бележат напредък, на който феновете в Иран се наслаждават. След 18 поредни години на чуждестранни съдии, отново иранци ръководят мачовете, като един от тях - Мохсен Торки, получава най-често назначението. Репутацията му е безупречна, а той е считан и за един от най-добрите рефери в Азия.

Освен това сякаш безкрайната серия от равенства поспря. От началото на века до 2013-а цели 16 от 24 мача бяха завършили без победител, като серията от 4 поредни нулеви ремита от 2012-а до 2014-а направо влуди всички в страната.

Но в последните пет дербита има само две равенства, което говори за раздвижване и съмненията намаляха.

Е, последният мач преди месец завърши с класиката 0:0, но... Все пак традициите са нещо значимо във футбола.

Чакаме следващото Дерби на Персия през февруари. Дано отново не е нулево реми.

Не че и голов спектакъл е способен да промени реномето на това лудо (и доста странно) съперничество.