Клоунадата на Брус и дузпата на Барни Ръбъл

Тази вечер светът ще гледа към добрия стар "Анфийлд", където не едно чудо на футбола се е превръщало в реалност.

Първи полуфинал в Шампионската лига. Ливърпул срещу Рома.

Не очаквахте да са тук, нали? Е, тук са. Не Сити, не Барса... Ливърпул и Рома.

Историята на двата съперника е взаимно свързана завинаги заради един мач. Незабравим. Легендарен.

Финалът в турнира на шампионите през 1984 г. е големият миг на Рома. Клубът не е от грандовете на континента, че дори и в Италия като трофеи - през 1983-а е спечелил едва втората си титла.

Стига до финала трудно (по пътя бие мъчно два пъти с по 1:0 и българския ЦСКА), изживява кошмарни моменти срещу Дънди Юнайтед (0:2 и 3:0), но мотивацията е огромна.

Защото финалът е в Рим. На "Олимпико", домакинският стадион на Рома. Това е първо и единствено достигане до мача за трофея на "вълците".

За Ливърпул, другия финалист, нещата са по-рутинни. Клубът в онзи момент има зад гърба си опита от три купи на шампионите за 6 сезона. Търси четвърта, но в бърлогата на лъва.

Embed from Getty Images

Фаворит на букмейкърите е Рома. Домакин, на свой терен, пред своите ултраси и с огромния глад на отбор, който не е бил толкова близо до купата никога.

Предводителят на Ливърпул Джо Фейгън завежда отбора в Израел на няколкодневен лагер, за да го отдели от напрежението и медийното внимание преди финала. Там играчи си пийват и забъркват в скандал, завършил с леко сбиване в бар. Традициите на английските отбори са си традиции.

Тимът с Кени Далглиш, Греъм Сунес, Алън Хансен и Фил Нийл, с младия Йън Ръш на върха на атаката и лудия вратар от Зимбабве Брус Гробелаар, пристига в Рим, за да опита да срине мечтата на Вечния град.

Римляните са много силен отбор с бразилския си лидер в средата на терена Фалкао и сънародника му Тониньо Серезо, с емблематичния капитан Агостино Ди Бартоломей, с аса на "скуадра адзура" Бруно Конти и нападателната двойка Роберто Пруцо и Франческо Грациани.

В тунела към терена на "Олимпико" играчите на английските червени са леко притеснени. Техният опит от европейски триумфи е голям, но шумът от трибуните е оглушителен, а съперниците от Рома изглеждат решени на всичко.

Тогава шотландското ядро на Ливърпул - Сунес, Далглиш и Хансен, решава да вдигне духа на отбора. Припяват си песен на Крис Риа - I Don't Know What It Is But I love It ("Не знам какво е, но ми харесва"). Тя е хит от януари 1984-а и стига дори №1 в чартовете. Популярна мелодийка из цяла Европа.

Песента се подема с пълен глас от целия отбор - тананикане, пеене, та дори и имитиране на свирене на китара от Фил Нийл, който опитва да си придаде вид, че не му пука за важността на мача.

"Гледаха ни и не вярваха, че си пеем и нехаем за мача - спомня си десният бранител. - Всъщност у нас имаше голямо притеснение за мача, но така изкарахме напрежението и то отиде у невярващо гледащите италианци.".